С отегчена гримаса, сякаш срещата бе започнала да му дотяга, Макрис се наведе, вдигна от пода тънко куфарче и го постави на масата. Кел още не бе привършил обясненията си, когато два месести палеца щракнаха ключалките. Капакът на куфарчето се повдигна нагоре и за момент закри лицето на Макрис.
- Ето полетния план, господин Хардуик. Направил съм ви фотокопие.
- Много любезно от ваша страна.
Макрис затвори капака и подаде на Кел документ от една страница, цялата покрита с неразбираеми йероглифи на гръцки език. Имаше обозначени полета, в които Уолинджър беше надраскал личните си данни, макар явно да бе спестил подробностите за временния си адрес на острова.
- Според плана чесната е трябвало да прелети над Инусес, от там да завие на изток, към Турция. Обикновено всеки самолет, навлязъл в турското въздушно пространство, бива поеман незабавно от диспечерите в Чешме или Измир.
- Така ли е станало и този път?
Макрис кимна тържествено.
- Точно така. Пилотът съобщи, че излиза от обхвата ни, и смени радиочестотите. От този момент нататък ние вече не носим отговорност за господин Уолинджър.
- Знаете ли къде е бил отседнал на Хиос?
Макрис насочи погледа си към полетния план.
-Там не пише ли?
Кел вдигна листа хартия от масата и го обърна към него.
- Трудно ми е да преценя - каза той.
Макрис нацупи устни, за да покаже, че Крис Хардуик го е обидил допълнително с отказа си да научи и ползва съвременен гръцки език. Той пое полетния план от ръката му, прочете го внимателно и с неохота призна, че в него наистина не е вписан временен адрес.
- Тук фигурира единствено адресът по местоживеене на господин Уолинджър в Анкара - призна накрая той. Очевидно за него пропускът беше незначително нарушение на правилата на гражданското въздухоплаване. Въпреки това Кел живо си представи как още на другия ден ще си го изкара на някой млад колега от летищната администрация за допуснатата небрежност. -Но пък има телефонен номер - каза той, сякаш да оневини недоглеждането с адреса.
- Телефонен номер тук, на Хиос?
Макрис дори не погледна кода.
-Да!
Според предварителния доклад, който Амилия бе получила в деня преди погребението, Уолинджър бе използвал личния си пилотски дневник и свидетелството си за правоспособност, за да наеме чесната в Турция. Преди това бе влязъл в Анкара със собствения си паспорт, но след пристигането си в Хиос бе внимавал да не оставя никакви следи. Телефонът му бе останал изключен почти през цялото време, нямаше никакво движение и по кредитните му карти, не бе използвал нито една от самоличностите, с които бе известен на британските служби. На практика бе прекарал една седмица в Хиос като призрак. Кел допускаше, че е бил с жена, като се бе опитал да скрие координатите си и от Джоузефин, и от Амилия. Но усилията, които бе положил, показваха, че би могло да е имал среща и с агент.
- Познат ли ви е този номер? - попита Кел.
- Да ми е
- А да сте чували нещо по въпроса какво е търсил Уолинджър на Хиос? Каква е била причината му да посети острова? Някакви слухове, вестникарски публикации?
Кел си даваше сметка, че хвърля мрежата наслуки, но въпреки това беше важно да си зададе въпросите. Затова не се изненада ни най-малко, когато Макрис намекна с дискретно покашляне, че господин Хардуик го кара да върши неща, които може би надвишават дадените му правомощия.
- Господин Уолинджър е бил просто турист, нали така? - повдигна вежди той. Явно беше, че няма намерение да импровизира. - Аз лично не съм разговарял с когото и да било, нито съм чел някъде нещо, от което да заключа, че може да е имал и други интереси. Защо питате?
Кел го удостои със служебна усмивка.
- А, нищо, просто събирам информация за доклада. Длъжни сме да установим дали има и най-малка вероятност господин Уолинджър да е посегнал на живота си.
Макрис се опита да си придаде подобаващо угрижен вид, докато обмисляше твърде сериозния въпрос за евентуалното самоубийство на Уолинджър. Очевидно вече му бе минало през ум, че подобно заключение на следствените органи би освободило веднъж завинаги летището на Хиос от каквато и да било отговорност за катастрофата. И би зачеркнало с един удар дори и най-далечната възможност за съдебно дело срещу механика, извършил проверката на чесната.
- Дайте ми време да поразпитам - отвърна той. - Ако трябва да бъда напълно откровен с вас, още дори не съм обсъждал инцидента с турските колеги.
- Ами вашите механици?
- Какво моите механици, моля?
- Поинтересувахте ли се кой е бил на смяна в деня на полета?
- Разбира се. - Макрис очевидно се беше готвил за въпроса, за тази най-деликатна част от разпита, и даде точно отговора, който бе очаквал Кел: - Въздушните диспечери не носят отговорност за техническата поддръжка и механичната изправност. Те са различно поделение, членуват в отделен профсъюз. Допускам, че ще провеждате още срещи с други служители, за да си изградите по-пълна представа за тази трагедия.
