По-студената война полностью

- Ти и сега получаваш пълна заплата, нали? Възстановихме ти я още след Франция. - Въпросът беше чисто риторичен. - Ще ти осигурят шофьор, всичко, каквото ти е необходимо. Ако се наложи, ще ти създадем и фалшива самоличност, докато си там.

- А дали ще се наложи?

Кел имаше усещането, че Амилия не му казва най-важното. В какво ли щеше да се забърка?

- Едва ли - каза тя, но следващата й забележка само потвърди подозрението му, че работата не е съвсем чиста. - Само се пази от янките.

- Какво ще рече това?

- Ще видиш. Там сега нещата са деликатни.

Кел усети ясно напрежението в гласа й.

- Какво не ми казваш? - попита той.

- Просто разбери какво е станало - отвърна припряно тя, после го хвана за китката с облечената си в ръкавица длан и го стисна силно, сякаш спираше кръвоизлив от отворена рана. Очите й го гледаха втренчено няколко секунди, после тя отмести поглед към опечалените, които се изнизваха бавно от хамбара. - Защо Пол е бил на Хиос? - извика тя и във въпроса й Кел усети пронизваща болка и безсилен гняв, гнева на една властна жена, неуспяла да опази мъжа, когото вероятно все още обичаше. - Защо е трябвало да умре?

За момент Кел си помисли, че този път самообладанието й е на път да я напусне. Той улови ръката й и я стисна на свой ред, за да я успокои като приятел. Но междувременно тя се бе окопитила и бе възвърнала увереността си. Прекъсна го още преди да бе успял да каже нещо.

- Искам от теб нещо съвсем просто - каза тя. - Разбери защо сме тук, всички ние.

В рамките на един час Кел си бе опаковал багажа, освободил бе стаята в хотела и бе отменил резервацията си за „L’Enclume“. В седем вече беше на гарата в Престън и тичаше към перона, откъдето щеше да се прехвърли на вечерния влак за Юстън. Амилия се бе върнала в Лондон с колата на Саймън Хейнс, след като бе позвънила на бюрата в Атина и Анкара с указания за пътуването на Кел. Той си купи сандвич с риба тон и пакетче чипс от павилиончето на перона, във влака ги прокара с два кена „Стела Артоа“ от вагон-бюфета и довърши „Предчувствие за край“. Нито един колега, нито един познат от тайните служби не се престраши да седне до него. Във вагоните пътуваха шпиони от пет континента, всеки забил нос в книгата, в лаптопа или в деколтето на съпругата си, но никой не рискува да бъде видян на публично място със Свидетеля X.

Към единайсет Кел си беше вече у дома. Той се досещаше защо Амилия бе избрала тъкмо него за тази важна мисия. Все пак по коридорите на „Воксхол Крос“ бродеха десетки способни агенти и всеки един от тях би подскочил при възможността да разрови до дъно мистериозната смърт на Уолинджър. Но Кел беше сред двамата, най-много трима доверени подчинени на Амилия, които знаеха за дългогодишната й връзка с Пол. В службата се намекваше, че Шефката е изневерявала на Джайлс през цялото време на брака им; че е имала връзка с някакъв американски бизнесмен. Но в огромното си мнозинство хората на „Воксхол Крос“ вярваха, че отношенията й с Уолинджър са чисто професионални. Всяко по-сериозно разследване на личния му живот положително би извадило на показ неопровержими доказателства за тяхната връзка. Амилия не можеше да си позволи в досието й да пише, че е имала извънбрачна авантюра, затова разчиташе на Кел да постъпи дискретно с всичката информация, до която се добереше.

Преди да си легне, той пренареди багажа си, извади паспорта, с който пътуваше под собственото си име, и изпрати снимката с текста на унгарски език на своя стар приятел от Националната служба за сигурност Тамаш Метка, който междувременно се бе пенсионирал и се прехранваше като съдържател на бар в Солнок. В седем на другата сутрин Кел вече беше в таксито за „Гетуик“, където го очакваше цялата мизерия на пътуването със самолет през двайсет и първи век: безкрайните опашки от раздразнителни пътници, фарсът с опаковането на течности в найлонови торбички, напълно безсмисленото сваляне на обувките и колана.

Пет часа по-късно самолетът му кацна в Атина - люлка на цивилизацията, епицентър на световната задлъжнялост. Контактът му - служител от разузнаването, отскоро разпределен в тукашното бюро - го очакваше в кафенето към салона за пристигащи, след като бе получил указания от Амилия да му изработи фалшива самоличност за Хиос. Младият мъж, който му се представи като Адам, очевидно бе работил цяла нощ върху легендата му; очите му бяха кръвясали от безсъние, кожата под наболата му брада беше изрината, сякаш имаше екзема. На масата пред него имаше чаша черно кафе, нахапан сандвич с неопределимо съдържание, както и жълт подплатен плик с надраскана отпред печатна буква „X“. Беше с ватирана риза с емблемата на „Грийнпийс“ и черна бейзболна шапка, по която Кел да го разпознае.

- Как беше полетът?

- Добре, благодаря - отвърна Кел, докато се здрависваха, после седна до него.

Двамата размениха още малко любезности, след което Кел прибра плика в багажа си. Вече бе минал през граничен контрол и опасността да бъде заловен с две самоличности беше до голяма степен отминала.