Кел изключи телефона и се загледа през прозореца към редките неподвижни облаци, които се стелеха под самолета. Сега знаеше на какво е реагирала толкова болезнено Рейчъл: на това страстно послание от някоя опечалена любовница на Уолинджър. Но дали Рейчъл знаеше унгарски, или просто бе разпознала почерка на жената? Нямаше как да знае това.
Самолетът се приземи на малко, но удобно летище с една-единствена писта на източния бряг на остров Хиос. Кел различи кулата, видя брадатия тип с униформа на механик, който поправяше спукана гума на една тойота лендкрузър до стоянката за самолети, направи снимки на хеликоптера и частния реактивен самолет, паркирани от двете страни на един Бомбардие Q400 на „Олимпик Еър“. Уолинджър сигурно се бе отлепил от пистата само на няколкостотин метра от тук и още с издигането си бе направил остър завой по посока Измир. След броени минути чесната бе навлязла в турското въздушно пространство и около час по-късно се бе разбила в планините, югозападно от Кютахия.
Местните шофьори на таксита стачкуваха и Кел беше благодарен, че от посолството му бяха наели кола, с която измина няколкото километра на юг до градчето Карфас по тихия път между цитрусови горички и запуснати вили с високи каменни огради. Хотел „Голдън Сандс“ беше разположен по средата на еднокилометровия плаж, от който през тесния пролив се виждаше турският бряг. Кел разопакова багажа си, взе си душ и се преоблече с чисти дрехи. Докато очакваше срещата си в бара на хотела пред чаша турска бира, измъчван от неудържимо желание да запали цигара въпреки забраната за пушене, той размишляваше до каква степен се бяха променили нещата около него.
Само преди двайсет и четири часа той ядеше сандвич с риба тон в претъпкания влак от Престън. А сега беше сам на този гръцки остров, представяше се за застраховател и чакаше среща в бара на притихналия извън сезона хотел.
С други думи, убийство.
Господин Андонис Макрис от Управлението на гражданската авиация на Република Гърция беше набит, месест, петдесетинагодишен, говореше безупречен, макар и леко префърцунен английски и излъчваше силна миризма на афтършейв. Кел му връчи визитката на Крис Хардуик, съгласи се, че Хиос е наистина много красив остров, особено по това време на годината, и му благодари, че се е съгласил по спешност да се види с него.
- Вашата асистентка от централата в Единбург ми каза, че случаят не търпи отлагане - каза меко Макрис. Беше облечен с тъмносин костюм на дискретно райе и бяла риза без вратовръзка. Самонадеян до арогантност, Андонис Макрис създаваше впечатление на човек, напълно доволен от живота. - За мен е чест да ви бъда от помощ след такава трагедия. Мнозина на острова бяха шокирани от новината за трагичната гибел на господин Уолинджър. Не се съмнявам, че неговите приятели и колеги държат не по-малко от нас истината да излезе наяве колкото е възможно по-скоро.
От държанието на Макрис ставаше ясно, че не изпитва и следа от чувство на лична вина за катастрофата. Кел знаеше със сигурност, че ще се опита да прехвърли отговорността изцяло на турските авиодиспечери.
- Вие познавахте ли се лично с господин Уолинджър?
Макрис отпиваше от чашата си с бяло вино и когато чу въпроса, не отговори веднага. Без да бърза, той попи устни с хартиената салфетка, после каза:
- Не. - Гласът му беше равен, с едва доловим американски акцент. - Полетният му план е бил заведен, преди да дойда на смяна. С пилота, господин Пол Уолинджър, разговарях по радиото, докато проверяваше бордните си уреди, рулираше към пистата и се подготвяше за излитане.
- Нормално ли ви звучеше?
- Какво означава за вас „нормално“, ако обичате?
- Беше ли превъзбуден? Пиян? Напрегнат?
Макрис реагира така, сякаш Кел си бе позволил да се усъмни в професионалната му компетентност.
- Пиян? Не, разбира се. Ако доловя, че пилотът е пиян или по какъвто и да било начин неразположен, аз не бих допуснал да излети. В никакъв случай.
- Разбира се. - Кел не си падаше особено по обидчиви бюрократи и не счете за нужно да се извинява за душевната травма, която думите му евентуално бяха предизвикали у неговия събеседник. - Разбирате защо съм длъжен да ви попитам, нали? За да съставя пълен доклад за инцидента, моята компания е длъжна да знае всичко.
