По-студената война полностью

- Тук сте по работа. Следовател сте към застрахователната компания „Скотиш Уидоус“ и сте дошли, за да съставите предварителния доклад за катастрофата на Уолинджър. Името ви е Крие Хардуик. - Адам говореше тихо, методично, сякаш бе репетирал онова, което имаше да каже. - Наел съм ви стая в хотел „Голдън Сандс“ в Карфас, на около десет минути южно от град Хиос. „Чандрис“ беше пълен.

- "Чандрис"?

- Там отсядат всички командировани. Най-добрият хотел в града.

- Смяташ, че Уолинджър би отседнал там под чуждо име?

- Възможно е, сър.

Вече година и нещо Кел не помнеше колега да се бе обръщал към него на „сър“. Беше започнал да забравя собствения си статут, сериозните постижения в дългата си кариера. Адам едва ли имаше повече от двайсет и седем-осем години. Срещата с разузнавач от калибъра на Кел вероятно беше истинско събитие в живота му. Положително се надяваше да направи добро впечатление, особено предвид близките отношения на Кел с Шефката.

- Уредил съм ви кола под наем, ще я вземете още от летището. Предплатена е за три дни. Бюрото на компанията е непосредствено отвън пред терминала. Имате няколко кредитни карти на името Хардуик, с обичайния код. Разбира се, имате и паспорт, и шофьорска книжка, визитки. Боя се, че единствената ваша снимка, с която разполагахме, не изглежда чак толкова актуална, сър.

Кел не се обиди. Знаеше за коя снимка става въпрос. Беше правена на „Воксхол Крос“, в една стая без прозорци, на 9 септември 2001 г. На нея косата му беше по-късо подстригана, по-слабо посивяла на слепоочията, малко преди животът му да се промени веднъж завинаги. Едва ли имаше шпионин на планетата, който да не се бе състарил поне с двайсет години оттогава.

- Сигурен съм, че ще свърши работа - каза той.

Адам погледна към тавана и примигна напрегнато няколко пъти, сякаш се опитваше да си спомни последната точка от един наизустен списък със задачи.

- Авиодиспечерът, който е бил дежурен онзи следобед, по време на полета на господин Уолинджър, ще дойде да се срещне с вас довечера в хотела ви.

- В колко?

- Казах му в седем.

- Това е добре. Искам да действаме колкото може по-бързо. Благодаря.

Кел наблюдаваше Адам, който прие благодарността му, кимайки безмълвно. Помня, когато аз бях на твое място, помисли си той. Помня как се чувствах в началото. Не без известна носталгия той си представи живота на Адам в Атина: огромния апартамент, заплащан от Форин Офис; членството в разни нощни клубове; красивите момичета, омагьосани от чара и командировъчните на дипломатическия живот. Млад мъж, чиято кариера тепърва започваше, и то в един от най-страхотните градове на света. Кел пусна плика в чантата си и се надигна от масата. Адам го придружи до близкия безмитен магазин, където се разделиха. Кел си купи бутилка „Макалан“ и стек цигари за Хиос и скоро отново се издигна във въздуха над трептящата повърхност на Средиземно море, проверявайки пощата и съобщенията, които се бяха събрали междувременно на айфона му.

Метка му беше изпратил превода на унгарския текст, който Рейчъл бе видяла написан на картичката.

Скъпи Том,

Винаги ми е приятно да получа вест от теб и, разбира се, за мен беше удоволствие да ти помогна.

И така, какво става с теб? Захванал си се с поезия? Пишеш любовни сонети на маджарски? Сигурно Клеър най-после те е оставила и си се хванал с някое момиче от Будапеща?

Ето какво гласи стихотворението, което си ми изпратил - моля за извинение, ако преводът ми не е „ симпатичен “ като оригинала:

Любов моя, точно днес, на този ден, аз не мога да бъда с теб и сърцето ми е разбито. Тишината никога не е звучала толкова отчаяно. Ти спиш, но аз чувам дишането ти.

Наистина е много трогателно. Много тъжно. Питам се кой ли го е написал. Бих желал да се запозная с него.

Разбира се, ако имаш някога път насам, Том, трябва да се видим. Надявам се, че си доволен от живота. Винаги си добре дошъл в Солнок. Напоследък аз рядко отскачам до Лондон.

С най-добри пожелания,

Тамаш