Кел вдишваше жадно аромата на кожата й и отново я желаеше.
- Колко невъзпитано от моя страна - каза той.
- Спомена нещо за водка...
Бутилката и чашата си бяха там, където ги бе оставил, преди да излезе да се види с нея, да й бъде
- Пардон! Малко се престарах - каза той, като подкани с жест Рейчъл да се изправи в леглото и да отпие.
- Господи! За каква ме смяташ, за Ейми Уайнхаус?!
Той огледа ръцете, раменете и гърдите й, и съвсем леката издутинка на коремчето. В тялото й нямаше нищо от стерилното съвършенство на манекенките и холивудските звезди, беше си съвсем естествено, здраво тяло на апетитна млада жена, излъчващо женственост и ухание на секс и парфюм, което се примесваше с миризмата на алкохол. Известно време поседяха мълчаливо, подаваха си пълната догоре чаша, галеха бедрата, ръцете и коремите си. В един момент Рейчъл се надигна от леглото и тръгна гола към банята, напълно освободена от всякакъв свян и суета, естествена в движенията на тялото си. Изведнъж на Кел му се прищя да провери съобщенията на телефона си и за малко не спусна крака на пода, за да си потърси панталона, но си каза да се отпусне, да забрави поне сега, поне за пет минути за Янис Христидис и Райън Клекнър и просто да се наслади на момента. Колко пъти се случва такова нещо в живота на човек? Да открие нежност, духовна близост и сърдечна връзка с една красива жена? Чу шума от казанчето в банята, жалния вой на тръбите, докато Рейчъл се миеше - всички онези битови, познати до втръсване звуци, произвеждани от влюбени двойки след мигове на върховна интимност. Беше забравил това усещане.
Вратата на банята се отвори и Рейчъл излезе, обвила хавлиена кърпа около тялото си. Усмихна се на Кел и започна да събира дрехите си от пода, като ги трупаше на купчина върху отоманката под прозореца.
- Значи си бил на погребението? - каза тя. - Странно, не те забелязах.
- Направо обидно - отвърна Кел, - защото пък
- Наистина ли? Е, нормално, предполагам...
И двамата усещаха тъгата, хвърлила сянка върху тази така закачливо започнала размяна на реплики.
- Видях те да четеш бележката, пъхната в един букет цветя. След което хвана букета и го запокити към стената.
Рейчъл тъкмо сваляше кърпата от себе си и се канеше да си легне обратно в кревата. Когато чу думите му, тя я пристегна и го изгледа, сякаш по невнимание му бе разкрила нещо далеч по-интимно от голото си тяло.
-
Той кимна. Посегна и дръпна кърпата, като й направи място да легне до него. След това, без да му мигне окото, я излъга.
- Каква беше тази история? Защо захвърли цветята?
Рейчъл се обърна по корем и посегна да се завие с чаршафа. Кел го издърпа нагоре и покри гърба й, по който имаше пресни следи от ноктите и зъбите му. Известно време тя лежа, забила поглед в матрака, без да каже нищо. Накрая стана от леглото и пресече стаята до прозореца, където бяха дрехите й. Изпод захвърлената на купчина черна рокля измъкна ръчната си чантичка. Бръкна вътре, извади смачкан син плик и му го подаде. Беше с клеймо от Франция и бе адресиран до Цецилия Шандор. Почеркът беше на Пол Уолинджър.
- Какво е това? - попита Кел.
Но вече знаеше отговора.
- Чети - подкани го Рейчъл.
Кел усети странен прилив на съчувствие към Уолинджър - този стар женкар, който си бе внушил, че е влюбен, и чиято мръсничка тайна бе излязла наяве. Същевременно бе ужасен, че писмото е попаднало в ръцете на Рейчъл. Той дори не можеше да си представи как ли й е подействало съдържанието му.
