По-студената война полностью

- Слушам, сър. - Адам беше сякаш леко озадачен от последните му думи. - Кой друг би могъл да се интересува от писмото? Медиите ли имате предвид?

- Медиите не ме интересуват. Притеснявам се от Братовчедите. Внимавай с янките.

С периферното си зрение Кел забеляза някаква сянка встрани по улицата. Вдигна глава и видя Рейчъл да се приближава по отсрещния тротоар, стиснала в ръка цигара. Махна й, извинително усмихнат, докато пожелаваше на Хейдък успешно пътуване.

- Има още нещо, Том.

- Какво?

Рейчъл вече се бе изравнила с него. Изглеждаше божествено в бледата светлина на уличната лампа. Той й посочи с пръст телефона и направи гримаса, сякаш човекът отсреща му губеше времето.

- Имаме фрагменти от записа на камерата в ресторанта.

- Фрагменти?

- Мъжът на масата с господин Уолинджър. Бил е с брада.

Кел погледна Рейчъл. Не искаше да споменава пред нея името на баща й. Доближи телефона до устата си, за да не го чуе какво казва.

- Ние знаехме това, нали?

- Така е, знаехме го. Картината е много лоша, размазана.

- В Лондон виждали ли са записа? Биха могли да го изчистят, да пресеят пикселите или каквото се прави там.

Кел за пореден път се запита дали брадатият мъж на записа от Хиос, седнал в онова бистро с Уолинджър, би могъл да се окаже Джим Чейтър. Рейчъл също бе извадила телефона си и проверяваше за съобщения.

- Няма кой знае какво за изчистване - каза Адам. -Дори в Лондон не успяха да изкарат повече от записа. Освен това.

- Освен какво?

- Масата сякаш е сложена за трима.

- Сигурни ли са?

Рейчъл вдигна глава от телефона си. Явно чуваше всичко.

- Три прибора: ножове, вилици, салфетки. Три чаши за вино. На облегалката на единия стол има сако. Уолинджър и брадатият седят на другите два стола.

- Може да е било сакото на брадатия.

- Обаче е розово - отвърна Адам, който явно се забавляваше.

- Човек никога не знае. Топъл климат, средиземноморска атмосфера, някои мъже си падат по пастелните тонове.

Кел се обърна с лице към Рейчъл и повдигна вежди: Още две минути. Тя му направи знак, че не бърза. Усмихна му се. Устните й бяха яркочервени. Изпитото на вечеря вино бучеше в ушите на Кел, примесено с кайпиринята, и всичко това в добавка към двата пръста водка, които бе гаврътнал на тръгване от хотела. Прасците на Рейчъл върху високите токове бяха стройни и загорели, черната й рокля беше пристегната с колан на тънката талия. Не беше болезнено безплътна като повечето момичета в бара. Имаше приятни извивки - фигура на пясъчен часовник, едва-едва покрита с черен плат.

- Нещо друго имало ли е на масата?

Адам беше впечатлен от вниманието на Кел към детайлите.

- Да. Добре че го споменахте. За малко да забравя.

Покрай тях с басово ръмжене мина порше с дипломатически номера. Зад волана се виждаше прероден Мастрояни в костюм по поръчка, на седалката до него се беше изтегнала невъзможно красива жена. Италианско посолство, каза си Кел, докато Рейчъл проследяваше с поглед колата.

- Какво да забравиш?

- На масата пред сакото се вижда цифров фотоапарат. Между вилицата и ножа. Джобен модел, сребрист. Може да е на собственика на сакото.

- Но нямаш представа кой е третият? Няма кадри от други камери? От охранителните камери на дока? На някой друг бар или магазин по протежение на крайбрежната улица?

- Все още търся.

Шандор. Нима Цецилия е била е тях, нима розовото сако е било нейно? Но за какво му е било на Уолинджър да води любовницата си на среща с Чейтър? Кел вече знаеше, че се налага да отиде до Хърватия. Да се срещне с нея. Да открие кой още е бил на масата с Уолинджър. Да остави на първо време Амилия да се оправя сама с къртицата; тя единствена имаше властта да контролира какво се подава на Братовчедите и какво се държи в тайна от тях.

- Е, на добър час - каза той на Адам, после пресече улицата, за да говори с Рейчъл.

- Съжалявам - каза й той. - Работа.

- Няма проблем. Чудех се къде изчезна. Излязох да изпуша една цигара и те видях да говориш по телефона.

- А щях да те черпя питие...

Рейчъл набърчи нос и поклати енергично глава.

- Вече достатъчно съм пила.

Кел извади цигари и й предложи. Този път тя запали от своите. Нямаше нужда да докосва ръцете му.

- Какво ще кажеш за Райън? - попита го тя.

- Изглежда симпатичен. Готин сваляч.

Отговорът му я накара да се усмихне дяволито.

- А, нали? Мисля, че е и доста интелигентен. На погребението поговорихме малко.

Кел се улови да казва:

- Няма способ да разбереш човека по лицето.

Рейчъл се престори, че се дави с дима, и го изгледа шеговито-учудено.

- Това пък какво ще рече?

- Искам да кажа само, че може да е умен, може да е красив, но това не му пречи да се окаже чекиджия.

- Както и всеки друг.

- Да, разбира се. - Двамата закрачиха обратно към бара. - Не е мой тип това заведение - каза той, опитвайки се да смени темата.

- И мой не е. - Рейчъл дръпна от цигарата, докато е другата ръка се попипваше по тила. - Първото, което ще взривят, ако стане революция.