- „Хародс“ - каза той. - Най-доброто място за маневри по контранаблюдение в Западна Европа. Ако един тип с неговото ниво на тренираност влезе вътре, ще се отърси от екипа ни за пет минути. Толкова много чупки по коридорите, толкова много стаи, скрити една в друга. Цял лабиринт!
- Пустиня от огледала - отвърна кисело Амилия.
Кел забеляза, че бе заета да пресмята наум числеността на живата сила, която щеше да й е нужна за операцията. Как можеше да се организира екип, който да покрива целия „Хародс“, когато - и ако - Клекнър реши да мине оттам? Това би означавало да зачисли поне двайсет агенти на дежурство през всичките пет дни на престоя му в Лондон - искане, което по никакъв начин не можеше да оправдае пред бюрократите от МИ5.
Кел се смили над нея.
- Остави на мен това - каза той. - Със същата вероятност може да иде и в „Харви Никълс“ или да убие няколко часа във „Виктория и Албърт“. - Тя извади торбичката с чая от горещата вода и я хвърли в кошчето за боклук. - Разправи ми за жените.
Амилия го погледна объркано.
- Какво искаш да знаеш за тях, Томас?
- Елза провери ли профила му във Фейсбук? Нямаше ли там една, по която си пада, с която бе спал предишния път, когато имаше път към Лондон? - Той се напрягаше да се сети за името на жената. Беше запомнил физиономията й от снимката, понеже лявата половина на главата й беше почти изцяло обръсната. И двамата си бяха обещали, че при следващото му идване в Лондон непременно ще се видят отново. - Трябва да наблюдаваме апартамента й, както и всички, с които Райън се е свързал, за да ги уведоми за пътуването си. Той има навик да си урежда предварително срещи, вечери, запивки по барове, секс нощи. И сега ли е така?
-
Кел си тръгна от офиса малко след три. Обиколи магазините в „Уайтлис“, купи си това-онова за ядене от „Уейтроуз“ на Порчестър Роуд и удари една наливна бира в кръчмата „Ладбрук Армс“, където съдържателката Кати го посрещна с възторга на моряшка съпруга, дочакала половинката си след околосветско плаване.
Даваше си сметка, че предстои за пръв път да се срещне с Рейчъл на родна земя. Очакваше в Лондон тя да бъде някак различна, по-резервирана, скрита зад невидима броня срещу едно по-дълбоко и трайно обвързване. Може би и двамата щяха да констатират, че случилото се между тях през последните седмици не беше нищо повече от моментно опиянение, кратък ваканционен роман. Но още щом престъпи прага на апартамента й, започнаха да се целуват, да се събличат трескаво, препъвайки се в дрехите си към спалнята. Всичко в нея беше същото, както го бе запомнил: и божественият аромат на парфюма й, и упойващият вкус на целувките й, формата и мекотата на щедрото й тяло; и парапсихологичното общение, с което й предаваше чувствата си без думи. В желанието му имаше някаква задъхана лудост, която не си даваше труд, не смяташе за нужно да прикрива. А Рейчъл му отговаряше с такава нежност и страст, която не помнеше да е получавал някога от когото и да било.
През живота си Томас Кел бе виждал насилие и ужасяваща бруталност, коварство и измама. Ставал бе свидетел на убийства, на насилствени раздели, наблюдавал бе кариери, съсипани от алчност и лъжи. В никакъв случай не беше сантиментален мъж, нито хранеше някакви илюзии за мотивите на човешкото поведение или способността за жестокост към ближния. През дългия си брак с Клеър - една връзка, която неведнъж тя бе застрашавала с изневерите си - той бе изпитвал въпреки всичко обич и дълбока привързаност към нея. Но никога не бе познавал това наркотично усещане за тотална екзалтация, за абсолютно блаженство, в което го пренасяше близостта с Рейчъл. Нито веднъж за четирийсет и четири години.
Също както и в Истанбул преди две седмици, два часа по-късно двамата се облякоха и излязоха да си търсят нещо за ядене. („Излъгах те за готвенето - каза му тя. -Идеята беше да ти смъкна панталона.“) Поговориха си за новата й работа, за един проблем със съседите й, за семейната почивка, която бяха планирали с Джоузефин за август. Едва към края на вечерята Кел се осмели да й съобщи за офертата на Амилия да оглави бюрото в Анкара; главата му беше замаяна от втората бутилка вино и му се стори нечестно да премълчи тази вероятност.
- Предложено ми бе назначение в Турция.
- Но това е страхотно - каза тя. - Сигурно си много щастлив.
Суетата му се почувства донякъде обидена, задето не долови дори сянка на разочарование в тона й.
- Още не съм приел - каза той. - Много зависи от операцията, по която работя сега.
Рейчъл сведе очи към масата. И двамата знаеха, че Кел няма право да говори свободно за работата си. Макар и усетил нежеланието й да навлизат в темата, той продължи:
- Става дума за поста на баща ти. - Рейчъл все още гледаше надолу, към покривката на масата. - Как ти се струва това?
