В рапорта на криминологичната лаборатория се заявяваше, че отпечатъците от десен палец върху капачката на бензиновия резервоар на колата на Джудит Фюлър съвпадаха с отпечатъците, снети от картонената чиния в боклука на Бетси Норвак. Не съвпадаха с отпечатъците от полуизгорелите кибритени клечки, намерени под навеса за коли зад къщата на Крой. Въпреки че шофьорът на колата на Фюлър бе я почистил напълно, все пак бе пропуснал капачката, което позволяваше сравнението на отпечатъците. Посредством обувките „Рокпорт“ Дехавелин се свързваше с изчезналата Бетси Норвак, а отпечатъците от палците свързваха Норвак с Фюлър. По такъв начин Болд имаше вече връзката между трите жени и убиеца — предполагаемия дубльор. Най-после усилията на Болд и Ейбрамс да съберат всички камъчета в мозайката на доказателствения материал, бяха възнаградени. Но Болд нямаше време да се наслаждава на този успех.
Той забеляза Ла Моя с крайчеца на окото. В първия момент остана спокоен, но изведнъж се сети, че Ла Моя трябваше да охранява Боби Гейнис. Веднага отиде при наперения като петел млад детектив и го стисна за рамото изотзад.
Ла Моя се наежи от неочаквания контакт. Той, както и мнозина от офиса, беше на крак в продължение на повече от двайсет часа непрекъснато. Беше на границата.
— Хей, по дяволите! — изръмжа той и веднага се завъртя, за да види кой е зад него. — Съжалявам, сержанте! — бързо се извини. — Нерви.
— Защо не сте при Гейнис?
— Спокойно, сержанте! Върнах се за минутка. Крамер ме смени. Аз не мога да работя двайсет и четири часа, нали?
— Крамер?
— Като сержант Крамер — каза той саркастично.
Болд не бе виждал Крамер през цялата нощ. Според начина, по който отговаряше младият детектив, Крамер най-после бе намерил възможност да се включи по някакъв начин в така наречените полски работи.
— Какъв е нейният адрес? — попита Болд.
Апартаментът на Боби Гейнис се намираше в един блок в северния край на У-секцията, на изток от I-5. Той паркира колата си до предния блок и се приближи до главния вход на сградата откъм запад. Ла Моя го бе осведомил, че всички останали входове на блока били с автоматични брави и постоянно заключени — само входът на тази секция бил достъпен. Нейният блок бил оцветен в кремаво.
Някакъв самолет безшумно излезе от покрова на сивите облаци по направление на летището. Бели светлини мигаха от корема на самолета. Болд се питаше дали Джъстин Левит бе наблюдавал такива мигащи светлини върху нощното небе със своя телескоп.
Той се приближи до главния вход на сградата. Вратата беше заключена. Той се преструваше, че се шляе около входа, но с намерение да влезе с взлом. После направи пълна обиколка и пак се спря пред вратата. Натисна бутона на звънеца под името „Б. Гейнис“. Нямаше номер. След няколко минути тя отговори.
— Ало?
— Боби, тук е Лу Болд. Добре ли си?
— Отлично, сержанте! — Тя трябва да беше натиснала някакъв бутон, защото бравата на вратата забръмча.
— Няма да се качвам горе — каза той. — Някакви повиквания?
— Никакви — отговори тя. — Какво има?
— Позвъни ми утре. Аз ще дежуря утре. Извинявай за безпокойството. Връщай се в леглото.
— Лека нощ — каза тя.
Той потърси колата на Крамер и я намери бързо. Представяше си как той слуша музика. Пресече улицата. Завари го заспал зад кормилото, прислонил глава към вратата на колата.
Болд дръпна бързо вратата. Крамер успя да се задържи в последния момент, като се опря на ръката си, за да не падне върху настилката.
— Кой е това? — учуди се Крамер.
Болд го издърпа навън от колата.
— Аз бих могъл да я убия!
— Нещо да е станало? — отново попита Крамер, опитвайки се да се освободи и да се разсъни.
— Добре изпълняваш извънкабинетните задания! — Болд го блъсна към страничния панел на колата и той падна на земята. — Би трябвало да ти счупя главата! — Крамер изтръпна, когато Болд го дръпна отново и го набута върху седалката на кормилото. — Ти си канцеларско ченге, Крамер. Заради тебе един от най-добрите ни полицаи можеше да бъде убит. Какво мислеше? Какво въобще, по дяволите, има в тъпата ти глава? Ако още един път ми излезеш с този номер, ще бъда принуден да те блъсна под някоя кола. Махай се оттук. — Той затръшна вратата със сила, ритна я яростно и остана да види как се отдалечава.
Някъде пред следващия блок Крамер запали фаровете.
Болд се обади на Ла Моя и му поръча да възложи на Пол Браунинг дежурството при Гейнис за остатъка от нощта. След по-малко от един час Болд си тръгна, след като се увери, че работата бе вече в сигурни ръце. Срещнаха се с Ла Моя в офиса, както бе уговорено.
— Исусе Христе, три и петнайсет, сержанте!
— Какво стана със списъка?
— Списъкът на служителите е върху бюрото ви. Имате го от осем часа. Отне ми доста време. Струва ми една проклета датирана вечеря с моята дама…
— Джон!
