— Що се отнася до момчето — заговори тя с безжизнен професионален глас, който напомняше на Болд за записи на телефонни обаждания, — да приемем, че той все още е жив, ако вземем предвид три подобни случая на отвличане на заложници, предоставени ни от компютърната програма на ФБР. Главния враг за убиеца е почти винаги похотливата страст на жената…
— Ами съпругът? — напомни Шосвиц.
— Да, зная — кимна тя с увереност.
Болд можа да забележи устойчивите удари на сърцето й по вените на нейното слепоочие. Тя преодоля вълнението си и преглътна незабележимо.
— Разбирам, че убийството на съпруга не се връзва. Той може да се е появил на сцената след пристигането на убиеца. Той не е могъл да атакува жената в присъствието на мъж. Така мисля аз. Неговата повишена жестокост може да е била подсилена от идването на съпруга — „неговият баща“ го хваща в самия акт, неговите собствени спомени от детството. Редом със съпруга госпожа Левит се превръща в негова майка — цел и обект на неговия гняв. Това може да ни помогне да си обясним изтърбушването. — Тя замълча и не отдели погледа си от бележките в течение на няколко дълги, тежки секунди. — Написаното върху стената е нещо ново също. Едно предупреждение — без съмнение. Вашето предположение, лейтенанте, вероятно е правилно: той сега е отчаян. Страхува се, че ще бъде хванат. Възможно е да мисли, че ако държи момчето в ръцете си, ще ни принуди да позадържим нашето издирване…
— Той не ни познава много добре — изтърва се Болд.
Тя вдигна очи към него. Притъпен замъглен поглед.
— Не, аз не исках да прекъсвате — добави той.
Тя продължи:
— Той е непредсказуем сега, очевидно. Може изведнъж да реши да убие и детето, като най-сигурен изход от положението. Убийството на мъжа — на бащата, имам предвид — може да се превърне в нова схема за него. Неговият гняв беше насочен единствено към жените до сега. Аз повече не бих разчитала на това. Изтърбушването е свидетелство за нарастваща ярост. Какво следва? — виждам този въпрос на лицата ви. — Той е близо до края си, мисля аз. Ще видим още по-големи жестокости и промени в ритуала. Той не може да не вижда, че нещата вървят все по-зле за него. Единственият признак за кураж е посланието, което ни е оставил. Опит за общуване. Нещо ново. Това е добър знак.
— Добър знак ли? — промърмори Шосвиц. — Вие не бяхте в онази дневна.
— Фил — обади се Болд.
— Добре де, тя наистина не беше, по дяволите! Добър знак? — Той се обърна към Дафи. — Някога да сте виждали вътрешности на жена, разхвърляни по цялата стая? Този младеж е вън от всякакви шибани схеми, лейди! Той е луд! Добър знак?
— Един човек, доведен до лудост и луд човек са двама различни хора според моя начин на мислене, сър! Това е човек, който е полудял, и като професионалист аз ви съветвам да не забравяте тази разлика.
— О, боже — вметна Шосвиц.
— Да не забравяме, че той е един болен човек. Мое задължение на професионалист е да подчертая това пред двама ви. Аз ненавиждам действията на този мъж не по-малко от вас, а като жена, може би и повече. Не трябва да смесваме действия и отговорни дела. Този човек не е по-отговорен за това, което прави, отколкото вие и аз.
— Не мога да го възприема! — извика Шосвиц. — Той знае дяволски добре какво прави.
— Не! Той не знае! — Тя погледна към Лу Болд за подкрепа. — Мой дълг е да изразя мнението си. — Неочаквано възмутена, тя стана от стола. — Това ли е всичко, лейтенанте? — попита, без да го поглежда.
— Дафи! — каза умоляващо Болд.
Тя напусна залата без всякакви извинения.
— Харесва ми! — каза Шосвиц съвсем невинно. — Наистина е умна.
Болд гледаше към вратата. Сега съжаляваше за тяхната интимност. Завладя го чувство за празнота от мисълта, че е допуснал грешка. Не разбра напълно Дафи. Не бе ли това неговият начин да се завърне при Елизабет?
— И така? — питаше Шосвиц. — Какво предлагате?
— Какво предлагам? — каза Болд сухо. — Да направим всичко, за да си върнем Джъстин, ето какво! Правилно? — каза съвсем твърдо. — Като отхвърляме очевидни неща, така ще става. Проклет да съм, ако чакам да одобряват разходите…
— Лу… — прекъсна го Шосвиц.
— Говоря напълно сериозно, Фил! Капитанът ще ни подхвърли типичните лайнарски разсъждения… „Ще вървим по-бавно. Да наблюдаваме. Да икономисваме разходи.“ Добре, но това не е търговия. Започваме да действаме въпреки всякакви прегради, поне доколкото се отнася до мен. Той е само на тринайсет години, Фил. На колко години е Уилям?
Шосвиц погледна към фамилната снимка. Момчето беше с бейзболна бухалка. Лейтенантът остана безмълвен.
