— Капитанът ме извика при себе си. Искаше да му изясня връзката с Джейн Доу. Правилно? Попита ме дали винаги позволявам на „детективи ренегати“ — негови думи — да изпълняват техни собствени разследвания без моето предварително съгласие.
— О, приятелю!
— Намекна, че моето ръководство е всичко друго, но не и за пример.
— Моя грешка.
— Дяволски сте прав, че е ваша грешка! И все пак кажете къде се намираме по този въпрос? Кръстатите убийства заемат цялото ми внимание.
Болд като че попълваше последното квадратче в кръстословица.
— Знаем, че Джейн Доу всъщност е Джудит Фюлър. Тя е наела водолазен костюм; в колата й се намериха и наетите принадлежности. На колата й открихме отпечатъци от пръсти, които съвпадат с тези, намерени при Норвак. И така Дехавелин, Норвак и Фюлър са свързани с един и същи убиец. Той е носил „Рокпорт“ обувки и е твърде едър, за да бъде идентифициран като Кръстатия убиец.
— Значи имаме дубльор?
— За мен не съществува никакво съмнение.
— И как ще го открием?
— Аз възстановявам последните две седмици на Фюлър по квитанции и фактори, които намерих в колата й. Те покриват времето до тридесети септември — деня, когато е наела уиндсърфа. Рано следобед е взела ферибота за Вешън, с предполагаема цел да тренира уиндсърфинг. Намери се билетът за отиване, но липсва билет за завръщане с ферибота, а колата й бе намерена близо до Кийтак, което ми дава основание да мисля, че не тя е върнала колата обратно, или просто е спестила обратния билет. Убеден съм, че някой друг е направил това. Той е паркирал колата при Кийтак, с цел да забави нейното откриване или да създаде впечатлението, че тя е отлетяла за някъде със самолет. Смятаме, че вероятно той е влязъл в нейния апартамент с нейните ключове, взел е някои документи, пакетирал е някои нейни принадлежности — отново, вероятно опитвайки се да ни заблуди, че тя заминава в отпуск. Вешън напълно съответства на това, което ми каза океанологът Ратлидж за подводните течения — добави Болд. — Ако тя е била хвърлена във водата при Вешън, неминуемо е било да изплува тялото й на брега при Алки Пойнт две седмици по-късно. — Той замълча за момент. — Няма съмнение, че е Фюлър.
— А коя е тя?
— Сега изясняваме. Някой е възстановявал изразходваните от нея суми. Някой я е подпомагал. Хората по кредитните карти в „Уелс Фарго“ — нейната банка — са прехвърляли плащанията в чековата й сметка, каквато е имала при тях. Депозитите към тази сметка биха могли да ни ориентират за кого е работила тя, макар и да не сме сигурни дали това ще ни помогне или не.
— Искам да зная коя е тя и с какво се е занимавала. Искам да зная също има ли някакви прилики със случая Дехавелин. Нещо подобно. Ако този човек е в моя отдел, Лу, искам го жив.
Телефонът иззвъня. Шосвиц вдигна слушалката, послуша и настръхна.
— Гадна работа! — каза и затвори телефона. — Две нови жертви, Лу! Мъж и жена този път. Същите кръстове на гърдите. Жената изтърбушена. Точно както предупреди Дафи, той се е побъркал.
Къщата беше с изглед към Шрийн Лейк. Съпрузите изглеждаха около четиридесетгодишни. Той бе облечен в синя роба, леко стеснена в талията, гърлото му бе прерязано. Очевидно е бил тръгнал назад, след като е бил ударен, и е паднал върху петфутовия фикус, където е умрял, прегънат върху облегалката на канапето. Гръдният му кош — разрязан със символа на кръста — от гърда до гърда и от гръкляна до пъпа. Колко пъти Лу Болд бе видял този знак? Той погледна настрана, затвори очи и си пое дълбоко дъх.
Униформеният полицай от квартала каза на Болд и Шосвиц:
— Един от членовете на автомобилния клуб ги е намерил. Задната врата била отключена. Съпругата е горе — каза той, като се спря и посочи, явно не желаейки да се качва при нея.
Шосвиц го освободи.
— Ейбрамс и Диксън казаха, че това трябва да е станало преди полунощ.
— Това означава минути след убийството на Левитови — каза Болд.
— Трябва да е дошъл направо тук. — Ейбрамс огледа наоколо за следи от автомобилни гуми. — Улицата е твърде чиста. Едва ли ще се намери нещо.
Шосвиц се спря, после тръгна след Болд нагоре.
Болд погледна към втория етаж с известно колебание, преди да поеме по стъпалата. Сърцето му биеше учестено. Как ли би изглеждало това — да отвориш входната врата на своя дом и някой тутакси да ти пререже гърлото? Той се чудеше дали съпругата не е излязла поне до горната площадка на стълбището, за да разбере кой е чукал на вратата в единайсет и трийсет през нощта. Може би в този момент нейният съпруг се е обърнал назад, за да й каже, че са донесли цветя. Не е ли влязъл Кръстатия убиец през задната врата, пренебрегнал формалностите на своя ритуал? А може би съпругът е слязъл, любопитен да узнае причината за дочутия от него шум.
