— Двама от тях са студенти в университета. Проверих много лесно. Другите са бяло поле. Няма непълнолетни. Не са регистрирани никакви данни за тях. Трябваше да загубя по няколко минути за проверка в щатските служби. Етикети на храни, институции, такива неща. Крамер помага също, има със себе си две „полички“ в тази работа. Ако профилът е верен, значи той е вътре. Няма начин да не го хванем, ако няма фалове.
— Междувременно ние току-що тръгнахме по следите на четиримата, окей? Надяваме се някой гей да ни отведе при Джъстин. Но, за бога, да не говорим за него. Ако това стане известно, ще имаме ситуация на отвличане на заложник, и със случая ще се заеме Отделът за специални оръжия и тактики, който обаче има съвсем жалки постижения при освобождаването на заложници. Полицията изисква този отдел да ръководи всички подобни операции.
А Болд явно не искаше Джъстин Левит да свърши така, както последните двама заложници, които Отделът се опита да спаси.
— Разбирам какво искате, сержанте. Съгласен съм с вас. Значи, какво ще направим — държим плътно четиримата под наблюдение и правим тараш в техните жилища, когато сме сигурни, че те са навън.
— Трудно ще бъде да получим разрешение за това. Ще ни е необходимо и нещо повече от това, което имаме.
— Имаме отпечатъка — макар и частичен — от палец, снет от обгорелите кибритени клечки, намерени зад къщата на Крой. Разполагаме и с отпечатък от длан. Ами ако изследваме топките на дръжките на вратите, или нещо подобно? Получаваме някакво възможно съвпадение на отпечатъците, после ще искаме разрешение и ще претърсваме жилищата.
Болд кимна.
— Или да снемем отпечатъци от кола, или нещо такова.
— Това ни вкарва в глуха линия, Джон. Би трябвало да минем през всички инстанции, за да направим всичко това. Не зная, Джон.
Двамата мъже бяха спокойни, докато разговаряха. Но кафето, което изпи в офиса на Ейбрамс се оказа много силно и сега създаваше проблеми на Болд — напрегнатост, нервност и раздразненост. Сърцето му препускаше лудо, като се опита да преглътне, почувства кожата на лицето си силно изпъната.
— Искам да поставиш екипите — каза Болд. — Да се следят тези хора, но много внимателно, наистина внимателно. Ейб сравнява въпросните отпечатъци. Това може би ще ни помогне. Междувременно бих искал ти да влезеш вътре в трите магазина преди отварянето — преди идването на служителите. Трябва да направиш това заедно със собствениците. Мислиш ли, че можеш да го уредиш?
— Всичко мога да уредя, сержанте — отговори Ла Моя с характерната си напереност.
Болд не се съмняваше. Ако чуеше такъв отговор от някой друг, би изтръпнал, но не и от Ла Моя.
— Каква е работата? — запита детективът.
Болд каза:
— Двойката от миналата нощ…
— Не беше ли самотна жена?
— Моделът е нарушен. Напълно взривен. Това е, което прави случая дяволски важен. Не питай какво следва. Няма начин да знаем… За какво говорех аз?
— За двойката…
— Да, семейство Фабиано. Ричард Фабиано. Името на жената е Гленда. Това, което искам да зная, е дали и те са клиенти на „Видеомаркет“. Наемали ли са или не филми и кога за последен път. Окей? В магазините се водят дневници — за да следят движението на касетите. Това ще ни помогне много. Ако откриеш нещо записано, провери дали филмът е доставен, или въобще каква е цялата история. Да видим дали няма връзка с някой от четиримата заподозрени. Ако успеем да свържем семейство Фабиано с някой от тях, считай, че деветдесет процента сме в целта. Това има значително предимство пред желанието ми да претърсвам жилището на този гей, за да търся Джъстин. Без данни като тези, все едно че си прахосваме времето.
— Отивам да извикам този петел. Искате ли вие да кажете на Крамер за екипите, или аз трябва да му кажа?
— Направи го ти. — Болд не искаше да разговаря с Крамер.
Рапортът от щатската лаборатория пристигна в десет и половина. Болд пиеше третото си кафе. Той го прочете, извади копие, постави го в папката на Норвак, а оригинала — в папката на Фюлър. Трудно беше да мисли сега за дубльора, когато мислите му бяха заети с Джъстин Левит.
Тестът за наличие на стероиди в тъканната проба на Джейн Доу даде отрицателни резултати — още едно доказателство, че Джейн Доу не беше Бетси Норвак. Това още повече озадачаваше Болд относно действията на дубльора — човек, който трябваше да е толкова близо до следствието — защо му е било нужно да убие една жена на Вешън Айланд на такова разстояние от града, на няколко мили от района на действие на Кръстатия убиец. Ако се съди по изключителното му старание в предишните убийства да повтаря точно Кръстатия, то този път той радикално е излязъл вън от „формулата“. „Защо е поел такъв риск?“ — чудеше се Болд.
Като се свърже това и с опразненото чекмедже в апартамента на Фюлър, прибързаното опаковане на багажа, предназначено да заблуди полицията допълнително, логично се стига до въпроса: какво го е подтикнало към такива допълнителни рискове. Всичко това учудваше Болд. Не е ли започнал и дубльорът да убива спонтанно? А не е ли това втори неконтролируем убиец?
