Отговорът трябваше да дойде от Фюлър. Защо бе наела сърф в Сиатъл, а отишла с ферибот до Вешън? Болд посегна за телефона да се обади в банката на Фюлър в Лос Анджелис, но остави слушалката обратно, щом чу зад себе си гласа на Ейбрамс: „Имаме съвпадение“.
Болд се завъртя на стола си, несъзнателно връщайки слушалката на мястото й. Беше не само необичайно Ейбрамс да посети неговия офис — беше просто немислимо.
— Ейб? — бе всичко, което можа да каже.
— Кола номер три. Те държат колите си на паркинга зад един магазин, близо до Балард. Шофьорите застъпват на смяна около обяд и се завръщат към полунощ. Номер три бе паркирана зад къщата на Крой, а също и до къщата на Левитови. Перфектно съвпадение. Никакво съмнение. Имаме и снимки, за да докажем това — каза Ейбрамс, ухилен до ушите — нещо съвсем странно за Чък Ейбрамс.
Болд кимна.
— Няма съмнение за минифургона?
— Никакво. Номер три в тяхната флота. Това малко ще улесни вашата работа, нали?
Болд не отговори. Отново се завъртя на стола и вдигна телефона.
— Заповядайте! — каза радостно Ейбрамс.
Болд вдигна ръка и бързо погледна към приятеля си.
— Искате ли някои от албумите за презаписване? Не ограничавам времето. Дълготрайно предложение.
Ейбрамс се поколеба за момент.
— Сериозно? — почти извика.
— Когато поискате и за колкото време поискате.
— Ах, кучи сине! — каза той ентусиазирано, след като напусна офиса.
Болд поиска връзка с Ла Моя. Радиодиспечерът го записа на своята „Моторола“ и след по-малко от пет минути Ла Моя се обади. Той беше радостен не по-малко от Ейбрамс, което накара Болд да си зададе въпроса дали тези хора не са твърде преуморени, за да могат да работят ефективно. Той поръча на Ла Моя да провери по разписанието за предния ден кой е шофирал минифургон номер три, по същия начин да направи справка и за нощта на убийството на Крой. Беше по средата на обясненията си за това, че трябва да се побърза, когато Ла Моя го прекъсна.
— Това е същото видео, сержанте!
— Повтори!
— Проверих за фамилията Фабиано, както ми казахте. Записани са в магазина на Четиридесет и четвърта улица. Аз съм в същия магазин в този момент. Те са наели един филм, озаглавен „Рицарите на горещото лято“ — ужасно порнографски филм. В него има една сцена… шикарно момиче бива свалено от един гей, който я изнасилва и начертава кръст върху гърдите й с червило.
Болд запази абсолютно мълчание. Чувстваше се някаква смразяваща небрежност в тона на Ла Моя, която предизвикваше студени тръпки.
Ла Моя продължи.
— Предполага се, че е наистина еротичен филм. Само една двойка в отвратителни сцени, както и да е. Върнахме се назад към по-задни дати със списъка. Имам предвид към датите на другите убийства. Може би щях да открия още нещо, но прекъснах, след като намерих две имена. Крой и Хюстън са били наели „Рицарите“ няколко дни преди да бъдат убити. Това трябва да е връзката между убийствата.
— А кога съпрузите Фабиано са наели филма?
— Тук е най-интересното! — Ла Моя просто викаше, силно развълнуван. — Те са взели филма миналата нощ, а се оказва, че е върнат и си е на място, сержанте. Беше оставен в кутията за нощните доставки, както аз си представям… — Той очакваше Болд да го прекъсне. — При миналите убийства обикновено убиецът поставяше жертвите си под наблюдение — това едно, окей? Подготовката му е продължавала около два дни. Преди извършването на убийството, видеокасетата е била вече върната в магазина, това е ясно. Но този път той не е чакал, не е правил подготовка, както по-рано, не е огледал предварително обстановката, действал е импулсивно, окей? След като ги е убил, той е решил, че няма кой да върне касетата. Изпаднал е в шибано положение. Трябвало е да се прикрие — да върне това нещо в магазина. И така той взема касетата и я донася обратно, нищо не липсва, окей? Магазинът трябва да има нещо като полиция за забавени касети. Той не може да си позволи едно бързо откриване на връзката доставка — убийство, нали? Погрижва се за това — използва нощната кутия за връщане на касети. Има смисъл, нали?
— Ти докосва ли касетата? — Болд се тревожеше.
— Не! — Ла Моя се поколеба, след това каза с шепнещ глас: — Боже мой, аз и не помислих за това!
Болд с нетърпение очакваше Ла Моя да пристигне, когато чу гласа на Шосвиц:
— Лу, Джон! Веднага! — и се затича към асансьора.
Болд бе на две стъпки зад Крамер, секунда преди да се затвори вратата на асансьора.
Шосвиц каза:
— Минифургон номер три е засечен. Нашите го следят.
— Кой е наредил това, по дяволите? — Болд попита учуден.
— Аз! — каза грубо Шосвиц. — Навън вали адски дъжд, Лу, движението е пълна бъркотия, а този гей се движи по „Аврора“ с осемдесет километра в час. Искате да го оставя да избяга?
— Това може да се окаже голяма грешка, Фил! Животът на момчето е в опасност.
Асансьорът се отвори и мъжете побягнаха към паркираните коли.
— Аз отивам с моята кола! — извика им Болд.
Шосвиц и Крамер тръгнаха заедно.
