— Два дни в седмицата, когато имаме нужда от него.
— Сигурен ли сте в това? — Ла Моя беше му казал, че във „Видеомаркет“ Ландж работи от обяд по полунощ шест дни седмично. Ако през нощите работи и тук, значи няма никакво време за сън. Психичноболните често страдат от безсъние — Болд добре знаеше това — но чак такова безсъние не можеше да си представи и самата мисъл за него го плашеше. Той знаеше от собствен опит какво означаваше дори само една безсънна нощ! Как един човек би се справил с цели седмици без сън? Оставяйки настрана профила от Куантико и започвайки да си създава един действителен образ, Болд постепенно си представи едно живо, дишащо човешко същество, вместо няколкото описателни параграфи на парче хартия. И въпреки упреците на Дафи, колкото повече се доближаваше до действителния образ, толкова по-силно Болд го възприемаше като животно.
— Може би затова той работи тук. — Болд изрази мисълта си на глас, което обърка доктора.
— За какво е всичко това, сержант?
— А миналата нощ беше ли на смяна при вас?
— Ако не ми кажете какво…
— Сега не е тук, нали? — засече го Болд.
— Не. Отиде си веднага след отварянето, както винаги.
— Чисти кошари?
— И наблюдава болните животни в нашето стопанство.
— Жилав човек! Носи джинси и гуменки?
— Има ли Мило някакви неприятности с полицията? Трудно ми е да повярвам. Много трудно е за вярване. Той е спокоен мъж, да знаете. Говори тихо и спокойно. Един добър и сигурен работник.
— Отговорете.
— Джинси и гуменки? Да. Това е Мило, добре. Винаги с бяла риза, джинси и гуменки. Тук има някаква шега.
— Имате ли някакъв негов адрес? Длъжен сте да го регистрирате, нали? Бих искал да видя вашите дневници, където фигурира името на Ландж.
— Сержанте, освен ако вие…
— Веднага, докторе. Бих искал да видя тези документи сега. По-зъл съм и от куче, уморен съм и вече губя търпение.
— И маниери!
— Също! — Болд искаше някак си да се извини. — На крак съм повече от трийсет часа непрекъснато, доктор Хил. Работя с фатално пределни срокове. — Болд направи гримаса — намек за двусмислието. — И освен това, нужно ми е нещо, което вие можете да ми дадете.
— Сега разбирам — каза Хил. — Вие сте оня, който води следствието по Кръстатия убиец. — Той изглеждаше като зашеметен. — О, боже господи, не…
— Имам нужда от вашата помощ.
Докторът кимна.
— Същият адрес! — каза Болд на Ла Моя.
— Пуснах им два фалшиви чека. Ландж получи парите в брой в „Райнер“ на Стоунуей.
Ла Моя кимна. Болд се обади по радиото и провери екипите по наблюдението. Все още никакъв знак от Ландж. Един от екипите беше близо до магазина на Четиридесет и шеста улица. Ландж трябваше да се появи всеки момент, за да се отчете. Те се надяваха.
Мениджър на банковия клон беше жена на около петдесет години, с рошава изрусена коса, тук-там прошарена с тъмни кичури на брюнетка по рождение. Блуза изцяло закопчана, вратовръзка — мъжка, тип „Дабъл Уиндзор“. Болд й обясни своята работа много внимателно. За пръв път от дълго време той се представи като служител на полицейската служба за специални задачи, свързан с това, което пресата бе нарекла „Кръстатия убиец“. Нямаше време за ползване на служебни канали и съгласувания — той се нуждаеше от нейната помощ незабавно. Тя поръча два телефонни разговора, след което и двамата седнаха и зачакаха. Тя се опита да проведе един малък разговор, но като видя умората на Болд, предпочете да си мълчи. Болд можа да дремне около пет минути, или по-скоро да поседи със затворени очи, защото постоянно чуваше досадно бръмчене на асансьорна музика от горните етажи. Нейният телефон иззвъня. Тя слушаше внимателно и си драскаше нещо като завъртулки, които трябваше да наподобяват цветя — никакъв талант — и после затвори телефона.
— Всичко е наред. Аз съм на ваше разположение — каза тя.
Няколко минути по-късно Болд разполагаше със същия стар адрес на Ландж. Телефонният номер зачертан, а до него написан нов на ръка. Болд си го записа. Преди да си тръгне, се досети да попита за още нещо.
— Вие му изпращате месечни уведомления, нали? Би трябвало да имате най-новия му адрес.
— Възможно е. Централният офис може би го има — каза тя. — Ние сме филиал. Центърът се занимава с всички уведомления, пощенски пратки и други подобни. Ние уреждаме само сделките. Това е всичко.
— Нямате ли го в компютъра?
Тя поклати глава.
— Не. В момента сме в процес на създаване на връзка с Центъра. Около Коледа ще бъде завършена и ще заработи. Това съвсем не означава, че не сме компютризирани. Разбира се, че сме, но само по отношение на разпечатки, отнасящи се до информацията за банковите смети. Това, което вие търсите, се извършва от Центъра.
— Бихте ли могли да се обадите? — попита Болд с очевидно нетърпение.
Тя изтръпна и сбърчи вежди.
— Добре — каза. — Щом е толкова важно. Но знайте, че това е нарушение на установения ред.
— Много ви моля!
