Тя набра някакъв номер, каза какво иска и започна да навива един кичур коса на показалеца си, докато чакаше. След малко сви устни и кимна, като да искаше да каже: „Сигурно ще си навлека неприятности, но…“ и започна да пише. Затвори телефона и подаде на Болд листче хартия.
— Бяхте прав — каза. — Адресът е друг. Ще трябва да актуализирам моите данни.
— Не бих ви безпокоил, но… — каза Болд.
Ла Моя притвори прозореца. Болд получи разрешителното за обиск навреме, точно когато му съобщиха по радиотелефона, че Ландж току-що е пристигнал във „Видеомаркет“. Беше дванайсет и пет по обяд. Ландж получи пикапа и заявката за доставка и тръгна със заменената кола, очевидно без никакви смущения заради замяната на превозното средство. Две патрулни коли го следваха, както и едно ченге с десетскоростен велосипед, който имаше копие от заявката за доставка. Всякакви проблеми по наблюдението или нарушения на разписанието за доставките, трябваше да се съобщават незабавно. На Ландж беше предписано да се върне за допълнителни заявки за доставка на касети някъде между три и четири часа. Искането на Боби Гейнис за „Летните рицари“ трябваше да бъде във втората партида.
Блокът с апартаменти приличаше повече на къща с отделни стаи. Имаше пет стаи на първия етаж, които се даваха под наем и три на втория.
Стаята на Мило Ландж беше на втория етаж, с изглед към канала. Завеждащият отключи вратата за Болд и отстъпи назад. Болд го освободи, а Ла Моя го придружи надолу, като му напомни да си мълчи за тази секретна визита. Чък Ейбрамс ги последва с няколко минути разлика. Той влезе в сградата с ръчна кожена чанта и бързо се оказа пред вратата на стаята.
Болд стоеше в центъра на малката стая. В далечния ъгъл се виждаше единично легло, покрито със сив чаршаф, добре опънат. Единственото произведение на изкуството беше над леглото: Исус Христос на кръста, с трънен венец на главата и ручейчета кръв, стичаща се по неговото чело. Крака и ръце приковани към кръста. До леглото — едно изцапано от пръсти и често прелиствано копие на Библията. Единствен сгъваем металически стол бе поставен в отсрещния ъгъл до прозореца, на който нямаше завеса. Някаква мушама бе навита и закачена над рамката на затворения прозорец. Подът не беше застлан.
Ейбрамс обработи с прах топката на вратата на килера. Болд завъртя дръжката бавно, предпазливо, страхувайки се, че може да намери там Джъстин, свит на кълбо.
Килерът дрешник бе почистен до блясък. Върху рафта имаше три чифта сгънати, еднакво износени сини джинси, половин дузина жокейски шорти и куп черни чорапи. На желязна пръчка висяха три бели ризи, които не изискваха гладене, две от тях изглеждаха почти нови. До тях бе провесен шушляк, производство на „Дж. С. Пени“. Потник висеше на задната страна на вратата.
Единствена гола електрическа крушка се виждаше на тавана.
Болд отстъпи назад, за да може Ейбрамс да продължи своята работа. Опитният техник от Следствения отдел в течение на около трийсет минути огледа и провери за наличие на отпечатъци буквално всяко съмнително петънце в стаята. После се зае с труднодостъпните места. Накрая се обърна към Болд и каза:
— Няма да ви хареса, но този гей поддържа жилището си така дяволски чисто, че не може да се открият никакви отпечатъци.
Болд бе свидетел на старанието, което Ейбрамс прояви и очакваше такъв резултат. Колко по-лошо можеше да стане всичко това? — питаше се той. Колко още можеше Джъстин да издържи?
— А килера? — попита Болд.
Ейбрамс се зае с подробното му изследване. След около двайсет минути каза:
— Няма отпечатъци. Няма даже и върху ципа на дъждобрана. — Гласът му кънтеше в пустия килер. — Почакайте секунда — каза, като прегъна едното си коляно. — Тук има нещо! — Извади някакъв инструмент, тънък като нож, с който изчопли от пукнатина в пода тънко парченце нечистотия, сиво-кафяво на цвят. Постави го в пластмасова кутийка и затвори капака.
— Какво намерихте? — запита Болд.
— Прах, нечистотия, но по цвят много прилича на засъхнала кал.
— Като нашата кал?
— Да. Същият цвят.
— Би било добре, ако е така!
— Да. Нови идеи?
Болд погледна към Библията, покрита с прахта за отпечатъци.
— А ако проверим страниците?
Чък Ейбрамс се усмихна.
— Амин, дай боже!
Отпечатък на част от палец се появи в десния горен ъгъл на пета страница. Той съвпадна с другия частичен отпечатък, с който те разполагаха, и който бе достатъчен, за да убеди Ейбрамс, че наемателят на тази стая, който и да е той, неминуемо е бил и под навеса зад къщата на Крой. Но все пак той напомни, че това не беше достатъчно, тъй като за пред съда се изискват пет хълмчета от вълнообразния профил на пръста, а Ейбрамс разполагаше само с три.
