— … и преднамерено скроява някакъв номер на борда. Плава към неговото място откъм водата. Може да се насочи направо към колиба, към къща, или където и да е. Има перфектно извинение за своето появяване там. Може дори да влезе с взлом, след като разбере, че няма никой, с извинението, че й е потрябвал телефон, за което никой не би имал нищо против.
— Само че тя е хваната и извиненията не помагат — добави Шосвиц.
— Но тя е открила нещо…
— Квитанциите от химическото чистене.
— Да, квитанциите. Дрехи. Улики. Сувенирите, взети от дубльора, за да наподобява тези на Ландж.
— Тя ги е задържала?
— Ако Дафи е права, един психопат би бил горд със своите престъпления — продължи Болд. — Така той използва фиктивно име, винаги избира различни пунктове за химическо чистене, премахва всякакви етикети и номера по дрехите.
— Фюлър намира дрехите в някакъв дрешник и взема квитанциите.
— Той я хваща и се опитва да я убие — добави Болд.
— Но тя се изтръгва по някакъв начин и побягва.
— Или той самият я оставя да побегне. Играе си с нея на кукли.
— Тя го насочва към водата.
— Но нейната трахея е пълна с кръв; удавена в собствената си кръв, тя тръгва към дъното.
— Но сега той е шибаната страна — каза Шосвиц. — Остава с празни ръце. И така, как узнава нейното име?
— Точно! Тя потъва и изчезва. Сърфът остава в негово владение.
Болд се замисли за момент.
Шосвиц започна да теоретизира.
— Освобождава се от сърфа. Като първа и най-належаща задача. Заравя го, изгаря го.
— Изгаря го. Този гей обича да унищожава следите с огън.
— Но коя е тя? Как той разбира коя е тя?
— Тя се занимава със сърфинг около Вешън. Сега, от всичко, което ние знаем, не всичко е пропаднало просто така; може би той е успял с рутината си в изтезанията да изтръгне нещо, което е искал да знае. Но ако не е успял! — Болд се колебаеше. — Ако не е успял!… Да, тогава той преглежда съвсем подробно сърфа. Той е взет под наем, значи има някаква идентификация. Този магазин маркира с полирани капси водолазните костюми, струващи сто долара, какво остава за хилядадоларовите сърфове? Така той разбира, че сърфът е нает в града…
— Почакай за уикенда. Нещо по-лесно и по-просто. Тя трябва да е спуснала сърфа на вода при някой от плажовете или някоя от обществените площадки във всички случаи. Паркира колата на един от паркингите и от там се спуска във водата. Той може да си представи, че е дошла до това място с кола. Тя не е негова съседка, слава богу. Той започва да се приближава, мислейки по свой начин — по същия начин, както ние разсъждаваме. Колко хора могат да имат достъп до източната страна, откъм Вешън и Мори Айлънд? Шепа хора в най-добрия случай. Не би му отнело много време да провери всички, ако се дойде до това. През нощта отива и търси изоставена кола. Вероятно тя е избрала някакво място по-близо до брега. Защо да се затруднява? Той не се излъгва — останала е самотна кола „Меркури“ с калифорнийски номера, заедно с всичките принадлежности в нея.
— Предполага къде могат да бъдат ключовете — добави Шосвиц.
— Ние не намерихме ключовете в дрехите й. Или той ги е взел преди тя да избяга, или са останали скрити в колата.
— Вмъква се в колата — каза Шосвиц, — започва да мисли като нея, да разсъждава. Разкъсан пощенски плик с нейния адрес. Ключ от апартамента. Нейното портмоне. Всичко е там.
— Парче от кейк.
— Не допускам, че някога ще узнаем пълната истина. Правилно? Искам да кажа, че даже и да го хванем, никога не можем да бъдем абсолютно сигурни.
— Тя е била една храбра лейди, ако така са се развили нещата.
— Амин. Храбра или глупава, или и двете.
— Предпочитам храбра — каза Болд.
— И така?
— И така, как, по дяволите, да намерим това копеле?
— Как е набелязвал своите жертви? Произволно? Проследявал ги е? Убивал ги е? Дали не е от транспортната полиция? Може би е вземал имената им направо от шофьорските книжки? Или някой от моите детективи върлува наоколо?
— Нещо, върху което работихме по-рано — спомни си Болд, — когато разговаряхме как той се е опитал да представи Норвак за Фюлър. Мислехме, че може да е обиколил местата, където спортуват сърфистите, за да търси жена, която да прилича на Фюлър. Друга мисъл…
— Продължавай!
— Норвак беше член на „Боди Шоп“. Знаем това и всеки един от клуба знаеше, че Норвак беше сериозна сърфистка.
— В клуба е намерил Норвак? Приемам това.
Болд пристъпи крачка извън офиса и неочаквано извика:
— Ла Моя!
Извика още един път, после се затича въпреки умората. Няколко минути по-късно двамата с Шосвиц отново шепнеха в неговия кабинет; Болд имаше на скута си тесте фотокопия.
Той прелистваше копията.
— Какво имаш там? — попита Шосвиц.
— Проверявам сметките и съобщенията за Савирия, Джордан, Нифън и Дехавелин. Джон търси по телефона.
Шосвиц през това време се зае със своите работи. Болд прегледа материалите. Когато Ла Моя се върна, двамата мъже вдигнаха глави.
— Не са били всичките, но вие бяхте прав…
— Дай ми ги — каза Болд, оставяйки тестето копия.
