— Савирия е принадлежала към „Нитрифит“. Членувала е години наред. Джордан е принадлежала към гимнастическия салон на Шеста улица. Дехавелин, Норвак и Нифън са били членове на „Боди шоп“. Повечето от жертвите на Ландж не са принадлежали към здравни клубове, няма данни за тях, докато тези всичките са членували в разни клубове до смъртта си.
— Здравни клубове? — попита Шосвиц. — Той ги е набелязвал в здравни клубове — добави. — В „Боди шоп“?
Болд изпука със ставите на пръстите си. Някаква мисъл се зараждаше в главата му — връзката. Не можеше да я изкаже. Мъжки глас точно там. Просветна някаква мисъл, но не можа да я задържи. Мъжки глас казваше нещо. Кой? Кой го каза? Къде точно? Мъжки глас…
— Лу?
— Клубът…
Шосвиц го остави да мисли.
— Нещо за клуба! — продължителна пауза. — „Групови такси“! — Болд почти извика. — Майк Шарф. Групови такси.
— Какво?
— Преди няколко месеца „Боди шоп“ разпрати листовки. Спомняш ли си? Предлагаха групови такси за групови занимания — от пет души нагоре. Натъкнах се на Майк Шарф онази нощ, когато бях там. Ти знаеш асистента на Дикси. Нисък такъв, набит, здравеняк. Той ми каза нещо за груповите такси. Каза, че няколко наши служители се занимават там също. Ако дубльорът е открил Норвак и Дехавелин в здравния клуб и той е наш служител, в такъв случай повече от вероятно е той да е от груповата програма. Сега проверяваме разписанието на занятията и адресите, където Фюлър е купувала билетите за паркиране.
— Или на Вешън.
— Или на двете места.
— Какво става с теб, Лу? Изглеждаш ужасно!
Болд не каза нито дума. Мисълта му бе заета; в съзнанието му изплуваха съвсем ясно очертанията на картината от онази вечер — на вратата на „Боди Шоп“ се появи Дафи, а плътно зад нея бе Крамер.
Проучването на една компютърна разпечатка от „Боди Шоп“ показа, че двайсет и двама служители на полицейския департамент бяха записани в груповата програма. От тези двайсет и двама, седемнайсет бяха жени. Оставаха петима мъже, които Болд и Шосвиц можеха да считат като потенциални дубльори. Двама от тях бях в патрулната служба, поради което не можеха да знаят детайли от следствието по кръстатите убийства. Двама други бяха в „Нарко отдела“ и беше невероятно да са имали достъп до информацията, въпреки че не биваше да се изключват напълно. На върха на списъка беше Крамер.
— Аз просто отказвам да повярвам — каза Шосвиц. — Джон, не!
Болд се взираше в копието на разпечатката. Бе заградил името на Крамер с няколко кръгчета. Там той стоеше в капана на няколко мастилени кръга. Погледна през вратата на Шосвиц. Тилът на червената глава на Крамер се виждаше на около тридесет стъпки разстояние. Разговаряше оживено с Ла Моя.
— Да поставим ли въпрос срещу името му?
— Ех, проклетия! — Лейтенантът погледна косо към Болд. — Няма начин, Лу! Между нас да си остане, но той не е достатъчно умен, за да може да измисли всичко това.
— Пък и не живее някъде близо до местата, където е таксувана Фюлър — ако може да се направи такава връзка. Има начин да разберем.
— Какъв?
— Нека да направим с Джими една проверка долу в хранилищата. Ако все още не са проверени отпечатъците на Крамер, можем да направим това сега, веднага.
— Правилно! — Шосвиц вдигна телефона.
— Задръж! Забрави за това! Не може да бъде Крамер. Този гей, когото търсим, е отскоро в града — Фюлър е дошла след него.
Шосвиц затвори очи.
— Алилуя! — Той въздъхна тежко. Остави слушалката на място.
Болд се наведе напред.
— Не е някой от нас, Фил. Едно ченге не може да скрие зъбна снимка. — Поколеба са за миг, после каза: — Аз знам кой е.
Тримата мъже — Болд, Шосвиц и Крамер бяха зад заключената врата на зала „А“, предназначена за разпити. Шосвиц бе заключил стаичката в съседство, откъдето можеше да се вижда през двустранното огледало, както и да се подслушват разпитите. Той искаше да осигури пълна секретност.
— И така? — последва въпросът на лейтенанта.
— Джеймс Ройс — каза им Болд. — Асистентът на Дикси по аутопсиите. Моя грешка — продължи той, — имал съм пълната възможност да открия връзката. Майк Шарф, другият асистент, беше в клуба, когато отидох за първи път там. Той ми каза, че няколко души от техния офис участват в груповите упражнения. Знаех, че Норвак беше член на „Боди Шоп“ — бях длъжен да се досетя за връзката между тях. Като работник в медицинската служба, Ройс е могъл да изопачава данните, да добавя, да прикрива своите следи, когато сметне за необходимо. Ето защо зъбните снимки съвпадаха с тези на Норвак. Това е, което ми помогна да разбера. Асистентът почиства телата преди аутопсията и прави предварителните тестове. Ройс просто е пъхнал различаващите се рентгенови снимки на устната кухина на Фюлър в зъбните файлове на Норвак и е дал на Дикси да подпише. Дикси смята, че това не би било трудно да се направи. — Той продължи: — Един от билетите за паркиране на Фюлър е издаден в северната част на Седемдесет и седма улица, а Ройс живее в същия квартал. Тя го е наблюдавала. Всичко това съвпада.
— Говорихте ли с Диксън за това? — попита Крамер недоверчиво.
Болд кимна.
