— Не я убивайте! — извика един глас изотзад, веднага след като служителят подкани всички да влязат вътре.
— Назад! — извика Ройс. — Искам една кола. Искам кола и време, за да се отдалеча. Оставете ме сам, иначе ще я убия. И по-жестоко, отколкото другите. — Той дръпна леко острието през гърлото й и Болд видя кървава следа.
Дафи се сви послушно, но прояви изненадващо самообладание. Това бе само една тънка кървава нишка — само едно предупреждение, но потеклата кръв напомни на Болд за всички предишни жертви, а пръстът му инстинктивно обра луфта на спусъка. Мислеше, че би могъл да застреля Ройс от мястото, където стоеше, да пусне само един куршум в главата му и да го убие, преди да е причинил по-голяма болка на Дафи. Но изстрелът може да предизвика контракция на мускулите на Ройс и тя да се окаже с прерязано гърло. Като че мисълта му бе схваната, защото Ройс скри главата си зад Дафи и го гледаше вече иззад нейната коса.
— Добре! Действай, Болд! Винаги си ми правил впечатление на земен човек. Една кола. Искам една кола и преднина.
Болд наведе надолу револвера, готов за всякаква изненада, с надеждата да смекчи положението. Завъртя глава в знак на несъгласие с искането на престъпника.
— Това е неприемливо, Ройс! И ти знаеш това. Няма да те оставя да избягаш.
Ройс хвърли бърз поглед надолу към вълнуващата се вода.
Дафи каза:
— Ти не искаш това, Джеймс! Помисли!
— Готов съм да преговаряме — добави Болд. — Но Дафи остава с мен. Ти можеш да получиш кола. Ще ти дадем време колкото поискаш, но Дафи остава свободна.
— О, разбира се! Исусе Христе! Ти трябва да си се побъркал! — Лицето му се промени; сега разбра, че Болд го считаше за умопобъркан. — Не можеш да намериш решение, нали? Мислиш, че съм като
Болд видя как тя затвори очи и се намръщи от болката. Направи крачка назад. Не искаше да го притиска повече. Време беше да отстъпи. Спря се. Наистина ли? Не би ли могъл Ройс да я убие някъде на друго място или по някакъв начин въобще? Ако го остави да я вземе със себе си, има ли шанс да види отново Дафи жива? Направи още една крачка назад. Шанс винаги има.
При това движение назад Дафи извика високо с гърлен глас, който бе трудно да се познае:
— Не! Не прави това, Лу! Не ме оставяй с него! Не с него! Боже, не! Моля те. Той е животно! — Тя изписка, произнасяйки една дума, която беше най-трудната за нея.
— Ти си разумен човек! — каза Болд. — Сделката винаги е двустранна. Трябва да изтъргуваш това срещу нещо друго, нали?
— Хвърли револвера! — изкомандва Ройс.
— Застреляй го! — извика Дафи с решителен глас.
Кръвта течеше по шията й. Ройс, виждайки нейното влияние върху Болд, отново натисна скалпела; тя изпищя обезумяла от болка и започна борба с Ройс, за да се освободи от него.
Болд следеше движенията на Ройс с дулото на револвера. Видя, че има възможност за чист изстрел… Придвижи се още по-близо.
Все още борейки се с нея, Ройс извика:
— Назад! Не се приближавай! Махни се оттук! — Но той вече почти бе загубил контрол над нея. Изглежда тя не чувстваше вече острието на скалпела на шията си. Може би не чувстваше нищо въобще.
Риташе, блъскаше и се гърчеше, бореше се с него, въпреки неговата сила и болката от раната.
Болд хвана револвера и с лявата си ръка за по-голяма стабилност.
Ройс видя, че разстоянието между Дафи и Болд е съвсем малко, че положението му се влошаваше. Отново погледна към парапета.
Болд направи още една крачка напред. Беше близо сега. Съвсем близо. Това, което му оставаше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Право в главата. Но ако пропусне? Ако удари Дафи?
Дафи дръпна главата си назад и встрани, тъмната й коса се развя, пръски кръв оросиха лицето на Болд. Беше порязана жестоко, но все още се бореше с всички сили.
Болд натисна спусъка…
Ройс дръпна скалпела и тласна Дафи напред.
Револверът изгърмя.
Ройс подскочи и се прехвърли през парапета.
Болд веднага хвърли револвера и хвана Дафи, преди да падне.
— О, боже, не! — извика, ръцете му трепереха, страхуваше се дори да я докосне.
С крайчеца на окото си видя как един моряк вдигна револвера от пода и се надвеси над парапета на палубата. Не се опита да го спира. Забеляза, че той хвърли спасителен пояс през борда.
— Аз съм доктор. — Солидно изглеждащ мъж в синьо „Гортекс“ сако каза, като помагаше на Болд да положи по-удобно Дафи.
