— Не те слушам, Болд. Не чувам. Не желая да те слушам и да чакам да свършиш с нож в гърба. Ако ти липсваш, или по-скоро ако по божия милост този гей е преодолял ниската температура на водата и е доплувал до брега, остава вероятността да те застреля. Ако случаят е наистина такъв, тогава може би, да, може би ще имаме нов шанс в тази бъркотия, и да направим това, което е най-необходимо. Ще го хванем! Ти ми говореше за специалните части и за тяхната обърканост. — Той повдигна ръка, за да не го прекъсва Болд. — Зная, зная. Ти мислиш, но ти не знаеш, по дяволите, всичко, което аз зная, и не претендирай, че знаеш всичко. На негово място аз бих те убил. За него ти си единственият, който затегна примката около него. И на тебе трябва да се отплати. При това веднага — това е, върху което единствено трябва да се съсредоточиш. Аз вземам твоята значка и оръжието ти. Имаш възможност за малка почивка, докато трае цялата тази проверка. А какво ще се опитаме да направим тук? — за твоя информация — да предотвратим всякакви изненади. Искам да мислиш само за това, че този гей вече е по следите ти. Този път няма кой да обърква нещата. Разбираш ли ме?
— В такъв случай няма ли да ми върнете револвера? — попита Болд.
— Ти знаеш програмата, Болд. Искаш ли един екземпляр? Ще поживееш като обикновен гражданин. Ако те хвана, че скриваш лично оръжие, скъпо ще ти струва. Няма изключения за никого от правилата. Няма фаворити. Пресата ще следи за всичко това съвсем отблизо, капитанът също, а и половината от жителите на този проклет град. Точно спазване на правилата, честно и откровено. Разбираш ли, Лу? Стриктно и честно!
— И така, какво трябва да правя аз? Да седна кръстато и да чакам да дойде при мен? Аз съм вашата примамка, така ли? Подхвърлят ме някъде и се надявате той да ме потърси. Такава ли е целта?
— Нали ти твърдеше, че си го хванал! — каза Шосвиц, като усилено чешеше главата си. — За какво е голямото безпокойство?
Но Лу Болд наистина се безпокоеше. Възможността Ройс да е все още жив го задушаваше като две здрави ръце, стягащи гърлото му. Не можеше да се храни добре, не можеше да спи. Когато успяваше да задреме, веднага му се явяваха ужасяващи кошмари — преживяваше последната кървава схватка с Ройс.
Седем дни след неговото отстраняване той се намери в светлата стая на интензивното отделение в болницата крайно изтощен и безсилен, така че на моменти мислеше, че се намира отново потънал в един от своите сънища. В съзнанието му — само призрачни лица и сенки, нереални, непознати, далеч нереално живи хора, разбира се, които го поглеждаха и отминаваха, което правеше и той с пълно безразличие. Това бе единственото, което правеше сега.
Хората, които се движеха в интензивното отделение, Болд възприемаше като въображаеми.
Дафи лежеше на едно легло, множество разнокалибрени тръбички водеха към нейните крайници, към устата и ноздрите й. Комплект от електронни апарати тиктакаха, бибипкаха, мигаха и пулсираха около нея: врява от роботизирани болногледачки. Трахеята й бе все още на мястото си. Очите й проследиха Болд, когато той влезе и дръпна един стол, за да седне, но не можа да намери удобна позиция, от която да я вижда добре. Може би затова се изправи и застана до леглото. Наведе се и хвана ръката й. Кожата й бе сиво-бяла като слонова кост, а косата й, винаги добре фризирана, сега бе разбъркана и явно се нуждаеше от шампоан.
— Казаха ми, че ще можеш да говориш. Добра новина! — каза той, оправяйки косите й. — За пръв път ще разговарям с теб, без да съпреживявам цялата ти болка. — Той посочи своето, а после и нейното гърло. — За пръв път няма да можеш да ми отговаряш.
Но тя можеше да му отговаря. Не с думи, а с очите си. Той смяташе, че тя имаше най-изразителните очи, които някога е познавал, защото те му говореха достатъчно красноречиво, въпреки нейното мълчание. Те се усмихнаха, когато той влезе, а сега го гледаха неодобрително.
— Да, да! — каза той, очевидно ядосан.
Тя го изгледа от горе до долу.
— Зная, зная — каза той. — Зная, че не изглеждам много добре в този момент. — На устните му се появи за миг кисела усмивка. — Не се тревожи за мен. Не се занимавай с мен. Нито за секунда. — Той погледна наоколо, а после към нея. — Той е моят проблем. Знаеш как става всичко това. Аз ще превъзмогна всичко… Аз… Те претърсиха и двете места: ти знаеш неговото жилище на Седемдесет и седма — Норт, а освен това са открили и другото на острова. Наето жилище. Наемал е жилище на Вешън, но те го претърсиха и откриха интересни неща. Две неща на жертвите, които липсваха. Вероятно те са били намерени от Фюлър. При обиска са открити и карти за членство в четирите здравни клуба. Не се тревожи. Ако той е тук… ако е тук в града, непременно ще го хванем. ФБР разполага с всички данни за него. Органите на три щата са раздвижени, канадските власти са алармирани; бреговата охрана все още го търси. Ако е някъде наоколо… ако е жив, ще го хванем.
Тя стисна ръката му бързо два пъти.
