Болд кимна с глава, неспособен да каже нито дума, нито да отдели поглед от Дафи. Най-после се наведе и докосна разрошената й коса нежно, стараейки се да открие очите й. Тя примигваше под падащите дъждовни капки. Устните й се раздвижиха, но не се чу никакъв звук. Губеше голямо количество кръв; а и някакъв ужасен звук накара Болд да помисли, че гърлото й беше прерязано. Видя устните й, когато за последен път се размърдаха, преди да изпадне в безсъзнание. Не можеше да бъде сигурен, но му се стори, че казваше:

— Благодаря ти!

<p>63</p>

Когато двете крила на вратата се отвориха, тишината на канцелариите бе взривена от гръмогласните викове на репортерите откъм улицата, задържани навън с помощта на няколко патрулни двойки.

— Искате или не искате, поставяме ви под протекция — повтаряше Шосвиц, водейки след себе си разрошения Болд и член на екипажа на кораба, двамата увити в сиви вълнени одеяла, на които личеше знака на фериботната линия. — Това е детски наивно, Лу.

— Водата е много студена, лейтенанте. Той не би могъл да оживее — възрази Болд. Те просто продължаваха някакъв спор, започнат в колата. — Освен това, сигурен съм, че го ударих.

— Но не и според твоя приятел тук, нали? — напомни му Шосвиц.

— Той никога не го е виждал дори.

— Видях го на повърхността на водата, само за миг — коригира го младият мъж с известна гордост. — Той трябва да е видял спасителния пояс.

Шосвиц го прекъсна, гледайки през рамо към Болд.

— Какво, по дяволите, правеше той с твоя револвер? — Отвори вратата на залата за разпити и ги пропусна да влязат. Това бе зала „В“, по-малка от зала „А“ със същото предназначение, но по-тъмна и освен това миришеше още по-неприятно, ако това беше възможно въобще.

— Аз се безпокоих за Дафи — за Матюс исках да кажа, лейтенанте.

— Дяволски късмет извади, че на борда се намери доктор. Иначе тя би била мъртва — каза Шосвиц. — Не заслужаваш благодарности, бих могъл да добавя. Ти проведе тази операция много лошо, Лу. Започна я лошо още в началото и за това ще си платиш дяволски скъпо. Операцията е само твоя, единствено твоя, приятелю. Аз си измивам ръцете, нямам нищо общо с нея. Чуваш ли ме? Ти пренебрегна всички останали. Искаш ли хартия за писане? Не използва радиотелефона си, за да ни предупредиш, това на първо място; изключи радиовръзката в колата си; тръгна след тях, без да си осигуриш подкрепление, без какъвто и да е знак; ти се сби с колега офицер, който вече е попълнил жалба срещу теб; твоят револвер се оказа в ръцете на един цивилен… Трябва ли да изброявам още? Боже господи!

Той се облегна на стола и помисли.

— Ще го намерим — каза Шосвиц като продължение на някаква мисъл. — Бреговата охрана в пълен състав го търси.

— Прострелях го, лейтенанте! — повтори Болд.

— Да? В такъв случай искам тялото. Когато ми се достави тялото, тогава ще бъда удовлетворен. До тогава ти отнемам значката и револвера и ти поставям двама пазачи.

— Ти ми вземаш значката, защото ударих Крамер? — възрази Болд. — Това е абсурдно!

— Защото ти наруши процедурата. Ще има и разследване.

— А Крамер?

Шосвиц кимна с глава.

— Той излезе чист. Но той е бил информаторът през цялото време. Той е затънал в мръсотия. Едно баскетболно кошче. Щатската администрация ще предяви криминални обвинения по случая. Чакаха само да приключи работата по залавянето на убийците. Но това ще продължи дълго.

— Много дълго, надявам се.

— Ти не си достатъчно предпазлив, ти ще бъдеш вътре заедно с него — предупреди Шосвиц.

— Фил?

— Не започвай с мен. Чуй ме, нашият резидент лежи в болницата с десетина тръбички прикачени към него, нали? Не мога да ти благодаря за това. Затова ще се вслушаш в моето мнение, независимо дали ти харесва или не. Ще се ръководиш от него, докато постигнем достатъчно аргументи „за“ и оценим обстановката от наша гледна точка, защото ако този гей е оцелял, възможно е да избере една от двете алтернативи, които има: да напусне града веднага, или да те ликвидира и сетне да офейка от града. — Той направи кратка пауза, лицето му бе пламнало от викането. — Ако аз бях на неговото място — добави Шосвиц, — бих отстранил първо тебе. — Той повдигна веждите си високо. — Но може би аз трябва да направя това вместо него. За да спася данъкоплатците от разходите по дисциплинарното разследване.

— Лейтенанте…

Перейти на страницу:

Похожие книги