— Някои от тях, човече. Вярно. Но, уверявам ви, не и Норвак. Тя беше просто на тренировъчен курс от високо ниво. Вярно е, че излизаше с няколко момчета от клуба, знаете, приятели. Чувах разни слухове, като всеки друг. Това място е пълно с клюки. Но ние никога не сме говорили за това. Норвак искаше да усъвършенства тялото си. Беше наистина много солидна за момиче с добро поведение. Сериозното отношение е половин спечелена битка при тренировката. Главата винаги трябва да е на мястото си.
— Стероидите влизат във вашата система, нали? В течение на месеци?
— Вярно е! Ето защо те излизат вече от мода. Но все още съществува голям пазар в клубовете като нашия. Хората просто са луди да имат хубави тела, човече. Някои правят всичко възможно, за да изглеждат по-добре от ближния си, качил двайсет и пет килограма в теглото си. Просто ще се изненадате.
— Аз ще ви разоря с обвинение за влизане с взлом. — Де Вито изглеждаше шокиран. — Трябва да го направя, длъжен съм. Но за сега няма да споменавам за опиатите. Все още не. Давам ви четиридесет и осем часа да изчистите каквото имате. Сетне ще поставя вашето име в „Наркобизнес“. Те ще се погрижат за вас. Въобще няма да знаете кой и какво ще направи. Вие сте вече вън от бизнеса, вън от всякакви опиати, разбирате ли?
— Чувам, да.
— Ще ви поставят под наблюдение от „Обири с взлом“.
— Разбирам.
— След една година наблюдението ще отпадне. Печелят всички.
— Не съвсем.
— Не мога да ви оставя да се изплъзнете. Имам своите съображения. — Болд вече прибираше револвера си.
Едно мигновено движение обаче го изненада. Едрият мъж го ритна в корема и го залепи за стената, изкара му целия въздух. Болд се сви, но получи още един унищожителен удар в стомаха. Опита се да спъне треньора с крак и успя да го извади от равновесие. Наведе глава и стреля. Чу, че паднаха парчета от огледалото, видя кръв в мивката, но Сам не изглеждаше засегнат ни най-малко. Напротив, той нанесе силно право кроше по брадичката на Болд, от което главата му се отметна назад и се удари в стената. Пред погледа му всичко помрачня и потъмня, а в главата си почувства тъпа нарастваща болка. Главата му увисна и той се свлече на пода. Като в просъница чуваше отекващите стъпки на треньора, който напускаше къщата. Болд се придвижи напред със затворени очи, довлече се до тоалетната и там повърна. В това време дочу стартирането на кола — треньорът се отдалечаваше. Чувстваше, че тежи двойно повече. Повърна отново и тогава успя да се изправи, тръгна към спалнята и се дотътри до телефона при леглото.
Набра номер деветстотин и единайсет и помоли да не записват.
Когато Болд доближи пътеката, водеща към наетия от него апартамент, Дафи излезе от колата си. Тя все още беше с розовия велурен комплект и изражението й беше мрачно. Беше развалила конската опашка, но пот блестеше в косата й, на слепоочията, а очите и бузите й бяха зачервени. Веднага забеляза грозната синина на челото на Болд и ахна.
— Боже, Лу, какво е станало?
Той я погледна за миг, не отговори, обърна се и тръгна към стъпалата на пода. Отключи пощенската кутия и за своя изненада намери някаква кореспонденция, която му беше препратена, и се удиви на перфектната работа на пощенската система. Дано има същия късмет и с телефона. Той продължаваше да получава повиквания за някаква аптека. Учудваше се кой би могъл да му звъни.
Тя го настигна.
— Лу? — каза умоляващо.
Той се обърна и я погледна. Премисли бързо много неща, които би могъл да й каже, и се изненада от собствените си думи, които произнесе:
— Влез, ако искаш.
Тя се изкачи на площадката пред входа и придържаше вратата — параван, докато той се оправи с ключовете.
— Какво се случи? — Тя повтори въпроса си.
— Имах малък мач по борба. Това е всичко. Нищо особено.
— Не изглежда така.
— Дай ми минутка да се почистя. Веднага се връщам при теб.
— Не бързай. Прекрасен апартамент — каза високо, за да я чуе.
Когато Болд излезе от банята, изглеждаше по-добре, с изключение на синината от натъртването на челото и едното зачервено ухо. Той предложи сода с липов сок, наля и на себе си, същевременно мислейки си, че ако беше пияч, сигурно би налял нещо по-силно в една такава нощ.
— Беше трудно и неудобно тази нощ — започна тя. — Мислех, че трябва да поговорим за това.
— Не е толкова голяма работа — отвърна той, като разтриваше лакътя си и мислеше за Шосвиц и неговите навици.
— Точно така. Няма нищо сериозно между мен и Джон. От време на време уточняваме някои неща, това е всичко. Нищо повече.
— Ти не си моя собственост, Дафи — каза той, нарочно избягвайки нейния прякор. — Не ми дължиш никакви обяснения.
— Ние с теб сме приятели. Приемаш или не приемаш това, ти се засегна, като ни видя заедно тази вечер. Затова и исках да си изясним нещата. Това е всичко.
— Считай, че са изяснени. Благодаря.
— О, Лу! — Тя се насочи към дивана малко обидена, погледът й се плъзгаше по стаята; явно беше, че грижливо избягваше да погледне Болд.
— По дяволите! — каза той, като разгъна вестника и видя снимката на Джъстин Левит на челната страница.
