Болд побърза безшумно нагоре по стъпалата и се озова на горната площадка. От това, което можа да види в тъмнината, разбра, че треньорът бе компрометирал защитното устройство на вратата чрез развинтване откъм стената, като е използвал специален кабел и малка батерия. Беше оставил вратата отворена за бързо изтегляне, ако би се наложило. Болд стигна до вратата и се ослуша. Не можеше да разгадае нито един от тъпите звуци, нито да определи дали нощният посетител се намираше на пет стъпки от него, или по-нататък в коридора. Той влезе мигновено и отвори широко очи.
Видя светлината на фенерчето и съвсем слабо осветения коридор от кухнята към непознато за него помещение. Пристъпи напред в тъмнината и продължи.
Като стигна до коридорчето, видя отново светлината, този път идваща откъм спалня в края на коридора. Придвижи се към вратата на стаята и насочи револвера готов за стрелба. Отразеният лъч в огледалото на аптечката привлече неговото внимание. Мъжът оглеждаше банята на Норвак. Болд изчака няколко минути, за да даде възможност на търсещия да намери това, което търсеше. След известно време лицето на Де Вито се показа в огледалото и, ако можеше да вижда назад в тъмното, щеше да забележи Болд с втренчен в него поглед.
Но той продължи да претърсва съдържанието на аптечката, отваряше капачки и инспектираше хапчетата във флаконите, като фенерчето оставаше в устата му.
С отворена стъкленица, пълна с хапчета, треньорът се насочи към тоалетната, и точно в този момент Болд го закова на място, като включи светлините и извика:
— Не мърдай!
Погледът на Де Вито към клозетната чиния все още издаваше неговото намерение да изсипе хапчетата в тоалетната, но Болд размаха револвера си и го спря. Той накара треньора да остави стъкленицата на пода, и после да вдигне ръце, да се завърти и да ги опре на огледалото на медицинското шкафче.
— Къде точно ме чакахте, или ме проследихте? — попита Де Вито.
— Следих ви — отвърна Болд. — Какво става, Сам? Искате ли да ми кажете или желаете да ви закарам в центъра?
— Вие сте от „Убийства“. Ще ви кажа още тук — не съм убивал никого.
Болд го приближи предпазливо и потупа джобовете му. В задния му джоб намери няколко отвертки и жици. Извади ги.
— Доста сръчно действате с тези жици — каза.
— Монтирах системата за безопасност, когато инсталирах оборудването за упражнения. Тя има пет уреда в стаята на долния етаж.
— Момче за всичко.
— Всеки трябва да заработва прехраната си.
Болд го държеше обърнат към стената. Запали лампата и вдигна хапчетата.
— Какво има тук?
— Може би ще е по-добре да говоря в присъствието на адвокат? Вече ми прикачихте вмъкване с взлом. Нямам нужда от още нещо.
— Мога да ви прочета какви са вашите права, Сам, или да разговаряме и да изясним дали бихме могли да направим сделка.
Настъпи продължително мълчание.
— Не мога да реша.
— Търгувате с опиати, Сам? Това се наказва строго в този град.
— А-а, човече?…
— Говорете, Сам! Вече губя търпение.
— Това са стероиди. Идвате и задавате всякакви въпроси за Бетси. Представям си точно какво ще стане. Може много да се спечели и твърде бързо. Мисля, че сте тук, защото тя се чукаше и се провали поради голямата си сметка. А това са мои принадлежности. Правилно? Както казах, време е за адвокат!
— Няма да ви преча да потърсите съвет, ако наистина искате това, но се съмнявам, че Бетси Норвак умря от стероиди, ако въобще е умряла. Не за това идвах при вас в „Боди шоп“.
— Глупости.
— Кажете ми за това, Сам, и може би ще можем да се приберем без излишни писаници.
— Какво да ви кажа? Голяма част от хората в клуба са застрашени от свръхтегло, вие знаете това. Идват непрекъснато при мен и искат хапчета — стероиди — и аз правя някакъв малък бизнес с това. Чуйте и ме разберете. Ако не съм аз, те ще си ги доставят от друго място. Не търгувам с нищо опасно. Това не са хапчета с високи дози от веществото. Бетси, както и другите момичета, бяха във фазата на малките дози. Достатъчно само за настроение. Две от момчетата взимат леко завишени дози. Нищо страшно. Цялата работа е в проклетото име… Аз съм един от хората, които могат да ги доставят. Помислих и стигнах до извода, че като намерите тези хапчета тук, само въпрос на време е да стигнете до мен. Аз съм един от изключителните доставчици, човече.
— От колко време?
— Какво? — Той започна да се завърта, но Болд го предупреди да не мърда.
— Колко време Бетси ги е вземала?
— Норвак? Гадна работа, не знам. Шест месеца. Десет, може би. Този сърфинг, човече, иска сила. Тя се чувстваше отлично.
— Разкажете ми за нея, Сам. За вас и за нея имам предвид.
Той погледна Болд в отражението на огледалото.
— Няма нищо вярно, човече! Кълна се в Бога! Жената беше затруднена веднъж в клуба и аз й помогнах да се оправи. Това беше всичко. Кълна се в Бога! Няма нищо вярно в това, че съм бил ходил с нея.
— А аз чух нещо по-различно. Чух, че обичате жените.
