Извади книжна торбичка от джоба си, отвори я несръчно, все още лежейки под колата, използва писалката си, за да освободи магнитната кутия за скриване на ключовете. Остави я да падне свободно в торбичката. Той се изправи, грижливо запечата торбичката и на светлината на фенерчето, което държеше Боби, се опита да отвори кутията, както си беше в торбичката. Кутията се плъзгаше като мокър сапун и не се отваряше. Той я насили в единия ъгъл и дръпна палеца си.
— Сигурно е ръждясала, което означава, че едва ли тя е държала ключовете си в нея.
Подаде торбичката на Боби, взе фенерчето и отново се пъхна под колата отзад. Помоли я да угаси фаровете на колата си, които му пречеха. Продължи да търси, но напразно. Нямаше друг комплект ключове. Намокри се и се изцапа.
Отдалеч забеляза идването на колата за теглене по мигащите оранжеви светлини. Шофьорът беше свикнал да работи с детективи. Той постави бързо теглича, без да докосва фургона и да оставя каквито и да било отпечатъци, или да унищожава такива. Десетина минути по-късно те бяха вече на път.
Гаражът се намираше под сградата на „Обществена безопасност“, добре осветяван от няколко редици лампи, окачени на тавана. Маслени петна по циментовия под го правеха да изглежда като леопардова кожа. Болд погледна през страничното стъкло на фургона.
— Вътре няма нищо — каза на Боби. — Няма нито дрехи, нито принадлежности — нищо! Извикайте Монтроуз! Разберете дали знае нещо за ключовете. В зависимост от това, което ще каже, проверете в склада за вещите. Вижте дали водолазният костюм има вътрешни джобове и няма ли комплект ключове, които сме пропуснали при огледа.
— Сега ли?
— А кога мислите, че трябва? Нали имаме неговия домашен телефон?
Тя се забърза към сградата.
Пристигна друга кола. Беше Чък Ейбрамс. Той каза на Болд:
— Предполагам, знаете, че е време за вечеря, нали? — Като започна веднага изпълнението на задачата си по напръскването на специалния прах за откриване на отпечатъци от пръсти, Ейбрамс добави: — Криминологичната лаборатория изпрати данните за онази пепел при нас по някакви съображения. Не съм сигурен, че тези тъпаци ще се научат някога да разчитат резултати.
— Е?
— Смес от полиестери и капчици неопрен.
— Какво означава това?
— Вие сте в очарователно настроение тази нощ.
— Какво значи това, Чък?
— Това означава — каза Ейбрамс с необичайна суровост в гласа, — че вероятно плувен комплект и един непромокаем водолазен костюм са били изгорени с малко пента, всичко това, което намерихте във варелите.
— Пента?
— Пентахлорфенол — червеното вещество във варелите. Използва се за повърхностна обработка на дървени повърхности, като импрегнация. В този случай е използван за обработка на коловете на оградата против гниене. Що се отнася до дрехите, помолих щатската лаборатория по инфраспектрография, тъй като не смятах, че бихте могли да се ориентирате сами. Може би ще помогне да се открият производните, както и оригиналните цветове.
— Фантастично!
— И още нещо — добави Ейбрамс, — хартията от горната част на оня обгорен куп е от два четиридесет и пет килограмови чувала за сух цимент. Портланд цимент, произведен извън Брементън. От него може да се намери в целия град.
— Цимент?
— Да, цимент!
Болд погледна към празния фургон.
— О, Исусе!
— Имам чувството, че всичко това не е добре, Лу!
Болд поклати глава, все още с поглед към фургона.
— Проверете задната част за ръжда или прах от цимент, моля ви!
— Мислите, че я е возил отзад?
— Онези колове във варела зад гаража са могли да бъдат и в друг варел.
— Ще проверим грунда за наличие на пента също.
Болд кимна. Ако някой е убил Бетси Норвак, което ще рече, ако е изгорил нейните дрехи, както и самата нея, после я е набутал във варел двайсет и пет галона и го е допълнил с цимент и боклуци, то тогава чие ще да е тялото на брега при Алки Пойнт? Просто съвпадение ли е това, че в задния двор на Норвак водолазен костюм и плувен комплект са изгорени — същите два елемента на облеклото на Джейн Доу? Каква е връзката? Всичко това си помисли Болд, а после каза:
— Прочетох вашия доклад за следите от стъпки.
— Съжалявам, Лу. Знам, че се надявахте нещо да излезе от това, но нищо не може да послужи за пред съда.
— Защо не?
— Само частични следи; една снимка на контури върху неравен циментов под би обърнало нещата срещу нас. Защитата ще ни разкъса на парчета. Но същевременно, аз бих казал, че отпечатъците са почти сходни. Изглежда са от една и съща обувка. Същият човек.
— Но не и за пред съда.
— Правилно!
— Проклятие! — Болд наблюдаваше как Ейб покриваше с черния прах стъклата на колата. Следственото управление използваше бял или черен прах в зависимост от цвета на предметите. Черната пудра беше ужасна — проникваше навсякъде и правеше дрехите ви на каша.
— Виждам част от палец върху външното огледало — каза Ейбрамс.
Болд пристъпи по-близо и Ейбрамс му показа мястото на отпечатъка.
— Частичен, но добър отпечатък. Ляв мъжки палец. Това е много лошо.
— Защо?
