Болд се наведе и дръпна ръчката на жилото. От вдигнатия капак вътре стана тъмно. Болд изтегли пепелника. Имаше хвърлени фасове върху леглото от тъмносива пепел. Той извади писалката си и разрови съдържанието. Част от пепелта се вдигна и се разлетя, включително и по тапицерията. И момент след това се разнесе горчива миризма. После отвори жабката. Всички документи се оказаха на място: текущ регистрационен лист с адреса на Фюлър в Лос Анджелис и ваучер за застраховка. Като откри нейния домашен адрес върху кредитна карта, Болд се опита да позвъни на домашния й телефон, но той се оказа изключен. Прие, че този адрес вече е невалиден, апартаментът или къщата са преотстъпени или дадени под наем отново. Те дадоха поръчка за връзка с полицията в Лос Анджелис, за да направят проверка за нейния апартамент. Болд знаеше, че това ще отнеме много време за разни процедури, но считаше за неоправдано за такава информация да се натоварват данъкоплатците с разходи за пътуване до там и лична проверка, въпреки че се изкушаваше да го направи. Той отвори първата страница на ръководството за експлоатация на колата и оттам изпаднаха върху скута му шест билета за паркиране: два от Денвър и четири от транспортния отдел на полицията. Като върна ръководството обратно в жабката, той се зае да проучи най-подробно билетчетата с ясното съзнание, че те биха му казали най-добре къде и кога е била Джудит Фюлър. Двете квитанции бяха игнорирани. Останалите четири бяха издадени в последно време, с интервали около десет дни, и от тях можеше да се види, че адресите попадаха горе-долу в централната част на града. Той прибра четирите билетчета в джоба си, както златотърсачът скатава почвената проба, след което продължи да рови в жабката със същия ентусиазъм, с който златотърсачът усилено разкопава твърдата почва. Издърпа някакъв бял плик — друг къс самородно злато. В плика се намираха десетина квитанции. Прелисти ги набързо и видя, че са от по-късни дати в сравнение с намерените в апартамента, въпреки че не бяха подредени по същия начин. Той щеше да ги подреди по-късно в офиса по дати и категории като другите.
Билетчетата за паркиране и квитанциите от колата и от апартамента предлагаха наистина онази загадка, в името на която той живееше. С малко още късмет скоро щеше да знае точно къде е била Фюлър, какво е купувала, а може би и какво е правила в Сиатъл.
— Нищо интересно — каза Ейбрамс, показвайки плешивата си черна глава в колата. — Как е при вас?
— Открих златна мина — отвърна Болд, размахвайки белия плик. — Квитанции, покриващи период от около две седмици на пръв поглед. Изглеждат много ценни.
— Аз ще взема капачката от резервоара със себе си. Нужен ли съм за още нещо?
— Обадете се по радиотелефона да дойдат и да изтеглят колата. Аз ще се навъртам наоколо, докато те дойдат.
Ейбрамс обеща и минута по-късно събра нещата си и тръгна.
Болд започна една много подробна инспекция на колата. Веднага забеляза калъфа, предназначен за сърфа, а също така силно песъчлива кал върху броните, педала на газта и върху пода до седалката на шофьора. Той настърга малко от калта и я сложи в плик за изследване. Изследваше методически всеки квадратен сантиметър от интериора на колата, без да знае точно какво търси. Това не беше нещо ново за него. Питаше се колко десетки коли бе изследвал по същия подробен начин, принадлежащи на жертви или на заподозрени. Някои от сътрудниците на отдел „Порок“ прослушваха лекции един път годишно за новите модели коли, и по-специално за най-лесно намиране на тайниците на колите. Болд не си даваше труда да ги посещава през последните няколко години, но сега разбра, че това е едно от нещата, което си заслужаваше времето. Отне му няколко минути подробното обследване на пространството около предните седалки. В резултат на това откри бутончето за пускане и спиране на радиото. Използва контактния ключ, за да затвори веригата с акумулатора на колата. В купето се разнесе класическа музика със силни атмосферни смущения. Болд забеляза диапазона на FM-станциите и натисна първия бутон. Чу се станция, която предаваше новини. Натисна втория бутон — подобна новинарска станция. Третият бутон превключи радиото отново на FM — лека рокмузика. Четвъртият и петият бутон дадоха още две станции с рокмузика. Той забеляза, че всички бутони за предварително програмиране са настроени на радиостанциите на Сиатъл, които предават предимно класическа музика. Това предполагаше, че не собственицата, а този, който последен е карал колата, е пренастроил радиото, някой, който обича класическа музика, а не рок. Имаше някаква несъобразност, която заинтригува Болд.
— Ще вървим, що ли, приятелю? — подаде се пъпчивото лице на мъж със съмнително възхищение в очите и гордост от собственото остроумие.
Болд не беше забелязал кога е дошъл влекачът.
