— Кметът се появи там някъде около шест и обяви, че всичко е под контрол. После ни изгониха. Това беше водещата ни новина на емисията в десет.
— Брой на заразените?
— Единайсет мъртви. Никой не казва колко са заразените.
— Какви са слуховете?
— Според последния става въпрос за ешерихия коли. Преди това беше птичи грип и H1N1. Според някои източници Центърът за контрол на болестите е проявил интерес, но няма нищо официално. Все пак става въпрос за Уест Сайд, нали?
— Имаме ли човек пред „Кук“ в момента?
— Вече ти казах, че ни изгониха. Всички изявления идват от общината. Там през цялата нощ дежури наш екип.
— Свържи се с Дино и му кажи да тръгва към болницата.
Миси посегна към радиостанцията, но в същия миг светна лампата на една от вътрешните линии. Тя притисна слушалката между рамото и главата си и започна да набира текста на поредното разпореждане към фотографа.
— Задръж така — каза тя и натисна някакъв бутон.
— Кой е? — обади се Тед.
— Приели са обаждане по една от външните линии. Някакъв човек твърди, че въоръжена полиция обгражда хората в Оук Парк. Ченгетата носели маски и били облечени в защитни костюми.
— Оук Парк?
— Така казват.
Миси усети някакво дращене в гърлото си и с усилие преглътна.
— Ти чу ли какво казва този човек?
Миси посочи мигащата светлина на конзолата.
— Бил е в колата си, когато са го прекъснали. На втора линия е телефонистката, приела обаждането.
— Набери Дино. А телефонистката ми я прехвърли в офиса на Джим.
Тед се насочи към кабинета на директора на новините, който в момента беше празен.
Миси натисна мигащия бутон.
— Записа ли името и номера на човека, който се обади? Добре, прехвърлям те на Тед Хендерсън…
В същия момент на пулта замига още един бутон. Друга вътрешна линия, този път от охраната. Миси го натисна.
— Какво има, момчета? Тук е доста горещо… — Тя послуша за миг, после добави: — Задръжте така. — Вдигна глава и извика: — Тед!
Гласът й достигна Тед в мига, в който прекосяваше метеорологичното студио на Канал 6. Той спря на място и направи гримаса. Изглеждаше ужасно млад, ужасно блед и ужасно самотен в панталона си в цвят каки и пуловера от „Брукс Брадърс“.
— Имаме си компания! — долетя гласът на Миси.
— Кой? — извика в отговор Тед и прокара пръсти през косата си.
— Трима агенти от Вътрешна сигурност чакат на входа. Настояват да разговарят с нас.
Тед Хендерсън се тръшна на близкия стол и впери поглед в празния екран пред себе си. Часовникът над главата му показваше 0:43 ч.
Малко след три сутринта в тъмната уличка се появи син бус. Маркъс и останалите гледаха как той се насочва към рампата, а вратата на склада се затваря след него. Четиримата, които слязоха от буса, насочиха вниманието си към Рей Рей, пренебрегвайки бандитите, които бавно ги заобиколиха. Единият от тях отвори задната врата и показа на шефа какво има вътре. После извадиха карти и запалиха цигари. Рей Рей слушаше и кимаше. Разговорът продължи почти цял час. После непознатите разтовариха стоката, подредиха я до стената и си тръгнаха.
Рей Рей направи знак на хората си да се приближат. Бяха общо около четирийсет души. Маркъс изостана назад, придържайки грубо бинтованата си лява ръка. Рей Рей им показа стоката. Бидони с бензин, портативни винтоверти, кутии червена боя. Джейс примъкна два железни сандъка в средата на помещението. Рей Рей стъпи на единия от тях и започна да говори.
Всички бяха видели хеликоптерите и бяха чули за загражденията. Някакви глупаци се канеха да излязат на улиците, други вече го бяха направили. Но Рей Рей здраво държеше юздите на хората си и нямаше никакво намерение да ги пусне на свобода. С няколко думи им обясни какво трябва да направят, а после отвори сандъците. В единия имаше пушки, а другият беше пълен с противогази. Разполагаха с два часа до разсъмване. И цял квартал, който трябваше да подпалят.
Влакът бавно се придвижваше по маршрута на Синята линия. Зад прозореца се виждаха облаци мръсно сив дим, които пречеха на лъчите на изгряващото слънце.
— Пожари — съобщих аз и Моли Карълтън неохотно вдигна глава от айпода си.
— Какво?
Палецът ми се стрелна към стъклото.
— Някой да е забелязал, че Уест Сайд гори?
— Вече ти споменах за насилието, избухнало през нощта. Няколко блока в Кейтаун са били опожарени. На практика това е всичко, което знаем.
Бях прекарал остатъка от нощта в един от апартаментите в „Колониал Тауър“, наблюдавайки как кметът и сътрудниците му обясняваха на света какво се случваше в Чикаго. Звезда на шоуто бяха високите заграждения, охранявани от мъже в защитно облекло. Те казваха всичко.
Моли почука на вратата ми малко след шест. Уилсън й беше наредил да ме изведе от зоната на карантината, и то без знанието на федералните власти. Тя предложи метрото и аз приех.
— Дали някой ще се опита да ги потуши? — попитах.
— Пожарната е против подобна идея. Особено след като разбраха, че няма защитно облекло за тях.
— Като говорим за защитно облекло… — промърморих аз и посочих костюмите, които бяхме облекли. — За какво изобщо са ни тези доспехи?
