— Моментът не е случаен. — Джанет се взираше в Луси и избягваше да поглежда в други посоки.
— Разбира се, че не е случаен.
— Изведнъж се появява съвпадение между онзи MP5K и фрагмент от куршум. Изведнъж Ерин Лория се премества в Бостън и те погва с всички сили към портите на ада.
— Кари винаги така заплашваше. Казваше ми, когато стигна портите на ада, да не ги оставям да ме треснат по задника, когато влизам — отвърна Луси, а аз се надявах да разбирам погрешно това, което намекваха с Джанет.
От думите им се разбираше, че липсващият автомат MP5K някак си се е озовал в Пакистан в края на декември 2007 година. Оръжието можеше да свърже Съединените щати с убийството на бившата министър-председателка Беназир Бхуто.
Накрая Скотланд Ярд се бяха заели със случая. Помня, че заключиха, че Бхуто е починала от травма след терористичен акт срещу автомобила й. Били иззети фрагменти от куршуми. Те са били сравнени с всички налични в базите данни оръжия и може би едно от тях е бил необичаен автомат, някога собственост на ФБР. Беше у Бентън. След това се бе озовал у Ерин Лория, макар и за кратко. Типично за Кари Гретхен — да се погрижи оръжието да създаде хаос, особено ако големият губещ е американското правителство и по-специално Министерството на правосъдието.
Това бе ужасна постъпка с агент на ФБР, който не е особено умен и страшен, и колкото и да не харесвах Ерин Лория, не бих искала това да й се случи. Можех да си представя международния скандал. Дори и Бюрото можеше да претърпи щети, ако се окажеше, че бившата кралица на красотата специален агент Лория, в момента омъжена за федерален съдия, в някакъв момент е притежавала автомат, използван за убийството на световен лидер. Може би тя се опитваше да спаси собствения си задник за сметка на племенницата ми. Ако някой трябваше да се провали, това нямаше да е Ерин Лория. Или поне тя така си мислеше.
— Кари сто на сто контактува с някой от правителството — каза Луси. — Как иначе те ще знаят за автомата?
— Вадиш си тези изводи от няколко неясни въпроса, които Ерин ти е задала — отвърна Джанет. — С такова впечатление оставам, тъй като не съм присъствала.
Каза го, все едно щеше да влезе в документ, и се зачудих на кого говори всъщност в момента. На Луси? Или на ФБР? Или говореше на мен?
— Защо иначе Ерин ще иска да знае къде съм била на 27 декември 2007 година? Тя ме попита за автомата, който аз, цитирам, съм откраднала и скрила в стаята ми в общежитието. Откъде ще знае това, ако не от Кари? — Луси пъхна извития край на лоста между две плочи.
— Да, би трябвало да е казала нещо подобно.
— Ерин ме попита какво се е случило с така наречения от нея прототип MP5K, какъвто той не беше. Беше просто много ранен модел, толкова ранен, че серийният му номер бе от една цифра.
— Типично за Кари да остави Ерин да се занимава с нещо достатъчно дълго, че да я оцапа — каза Джанет. — Кари е създала уязвимост. Но не само за Ерин.
— И за Бентън. — Луси не се поколеба да произнесе името му.
Но досега Джанет само бе намекнала за него. Продължаваше да ми се струва, че тя много внимава. Говореше така, сякаш знаеше, че разговорът не е само между тях двете.
— Представи си, че оръжие, което е било у теб незаконно, дори само за ден, изскочи в убийството на Беназир Бхуто — добави Джанет.
— Въпреки че Кари лъже и фалшифицира доклади, пак не е добре да излезе такава история.
— Като оставим настрана публичния кошмар — каза Джанет, — няма да има никакви смекчаващи вината обстоятелства в такова дело и точно затова онзи идиот от Министерството на отбраната беше тук. ФБР са подставените лица на Министерството на отбраната, а ние сме виждали достатъчно такива случаи. Мислиш си, че правиш едно, а пък всъщност правиш нещо съвсем различно.
— Сега пък и Пентагонът ли ме преследва? — попита Луси раздразнено.
— Все някой е. — Джанет продължаваше да избягва да поглежда към камерите.
Не можех да спра да мисля за първото, което видях, когато кликнах на видеото. Джанет закачаше телефона си на колана на панталона си. Беше правила нещо с него преди това. След това той вече като че ли не работеше. Набирах го. Не звънеше.
Беше активирала охранителната система. След това бе изключила телефона, за да е сигурна, че никой няма да може да се свърже с нея.
— Обаче е смешно. Бях права, нали? — Луси повдигна още една плоча. — Техният проникващ в земята радар на свръхмодерния им хеликоптер нямаше да открие нищо тук.
