Беше едва доловимо, но го схванах. Джанет играеше роля. Сякаш беше на сцената, а не искаше да е там. Като сърна, осветена от фарове на кола. Зачудих се дали Ерин Лория е говорила насаме с нея. Какво ли й бяха казали агентите на ФБР, докато бяха претърсвали имота? Може би бяха сключили сделка с нея. Ако бе така, то тя не би била с добър изход за Луси. Знам ги тези пазарлъци. Получаваш имунитет стига да бутнеш собствената си майка под гумите на автобус. Настръхнах.
— Да се качваме — каза Джанет, но без да настоява. — Не искам да се забъркваш в още неприятности.
Луси я гледаше невярващо.
— Какво ти става? Няма да позволя да останем без никакви средства за защита. Тази сутрин се разбрахме, че няма да им се дадем. Какво ти е? Ти най-добре знаеш какво представлява тя.
— Всъщност не я познавам — каза Джанет и аз бях поразена.
Разбира се, че познаваше Кари. Джанет знаеше за връзката им по онова време. Имаше безкрайни разговори по въпроса.
— Какво ти става? — Луси бе сложила ръце на кръста си. — Със сигурност си я срещала. Помниш ли когато обядвахме в столовата и тя седна на нашата маса и не ти обели и дума, дори не те погледна? — Беше ядосана. — А онзи път, когато с теб си говорехме в стаята ми в общежитието и тя влезе, без да почука, сякаш се надяваше да ни хване. Как така не я познаваш? Какви ги говориш? — Луси се ядосваше все повече.
— В Инженерното изследователско звено, в столовата, навън по време на крос — с други думи, само сме се засичали. — Гласът на Джанет беше спокоен. — Не съм сигурна, че ще я разпозная.
— Виждала си снимки. Използвах програма за състаряване, за да ти покажа как изглежда тя днес. И освен това я помниш. Ще я разпознаеш. Разбира се, че ще я разпознаеш.
— Познавам поведението й. Но в буквалния смисъл на думата не съм я срещала, за да мога да я разпозная.
— Ти шегуваш ли се?
— Аз съм юрист. Казвам ти как би трябвало да отговоря на въпроса дали съм я срещала.
— Защото това не е игра — каза Луси и ми се стори, че започва да се усеща. — Те лъжат и казват, че няма доказателства, че тя съществува, и ти ще им помогнеш, като кажеш, че не си я виждала?
— Не съм я виждала от края на деветдесетте. И това не е вероятност, а абсолютната истина — каза Джанет и вече и аз започвах да се усещам.
Спомних си мириса на пръст. Още едно обонятелно съкровище и разбира се, не го помирисвах сега, а и не идваше само от Луси. Идваше и от Джанет. Когато ги прегърнах, си помислих, че са работили в двора. Докато не се сетих, че никога не го правят. Миришеха така, сякаш бяха копали.
И двете.
Не само Луси. Но и Джанет, която беше с хирургически дрехи. Изненадах се от разчорлената й коса, мръсните нокти и че е с тях. Не си бе направила труда да се облече. Бе станала от леглото и се бе заела с някаква работа. От която се бе изпотила и изцапала. Не се бе измила преди Ерин Лория да се появи на вратата и това бе преднамерено. Джанет искаше да изглежда изненадана. Искаше да изглежда нападната без никакво предупреждение. Възнамеряваше да изглежда хваната от засада и стресната. Но не беше. Както и Луси.
Те бяха знаели за идването на ФБР!
— Не мога да се свържа с Джанет — каза Марино. — Директно се включва гласова поща.
Телефонът на Джанет не звънеше. Виждах го на колана й, дисплеят също не светваше както би трябвало, когато някой звъни. Освен това не го и чувах.
Марино набираше номера й, а телефонът й мълчеше. Тя не го поглеждаше и се зачудих дали е бил включен по-рано. Излъчването бе започнало с това как Джанет закача телефона си на колана на хирургическите си панталони. Какво бе правила с него преди да започна да гледам и защо сега не работеше?
— Добре. Опитвам пак. Мисля, че Джанет си е изключила телефона. Или ФБР са го взели. — Марино нямаше представа какво виждам.
Не гледаше живото излъчване и нямаше как да знае, че виждам Джанет и телефона й, докато той я набираше.
— Може да е изключила звука или батерията й да е паднала, но ФБР не са й взели телефона — казах на Марино, защото го виждах. — Полицията пътува ли натам?
— Би трябвало. Ще проверя.
— Не ме отблъсквай — каза Джанет на Луси. — Не се дръж с мен като с враг. Те точно това искат. Особено Ерин. Хайде да се връщаме горе. — Хвана Луси за ръка, но Луси не помръдна. — Ще вземем някои неща и ще отидем в къщата на Кей. Хайде. Като отидем там, ще си налеем по питие, ще вечеряме и всичко ще се оправи — каза партньорката на Луси, нейната любовница, нейната сродна душа, колега и приятелка.
Те си бяха най-близки с известни прекъсвания още от началото на кариерите си във ФБР, бяха се запознали в Академията. Много години живееха заедно и винаги бях смятала, че Джанет е чудесна за Луси, идеална, направо перфектна. Имаха много общо помежду си и бяха еднакво мотивирани и обучени. Но Джанет бе по-гъвкава и общителна. Беше търпелива и упорита като сфинкс, както често казваше, беше умна и земна. Не беше импулсивна и не се опитваше да доказва нищо.
