Между воините се понесе одобрително мърморене. Горди бяха със силата си и с тази на водачите си. Гордееха се с песните за този ден, които щяха да предадат на синовете си. Гордост, по-скъпа и от злато. Блесналите очи на Удил се ококориха. Той остави меча си да се свлече бавно от прегръдката му и върхът на острието допря земята. Гласът му прозвуча груб и дрезгав като стърженето на мелничарско колело:
— Отправих взор към сушата и видях там да се събира войска. Черно бе знамето, което плющеше над главите на воините. Черна бяс се стовари върху противника. Към морето бяха изтикани хората на Върховния крал. Стоманена гръмотевична буря се разрази на брега, когато се разполовиха шлемовете им и разбиха на трески щитовете им. Червен прибой обля телата им. Достатъчно трупове, че да заситят дори глада на майка Война.
Двамата крале стиснаха длани над огъня и над плажа се понесе оглушителна вълна от викове и звън на метал, когато мъжете заудряха с оръжия по щитовете си, тупаха с юмруци, облечени в ризници гърди. А Скара плесна с ръце и се засмя.
Синия Дженър повдигна многозначително вежди:
— Прилични куплети, предвид че са съчинени така набързо.
— Странстващите певци ще ги изгладят с времето! — Скара знаеше какво означава тази победа, знаеше и че си заслужава да се пие за нея. Върховния крал най-после бе прокуден от земята на дедите ѝ. Олекна ѝ на сърцето, за пръв път от нощта, в която изгоря Гората…
Тогава в мислите ѝ изплува наново онази миловидна усмивка, опръскана с кръвта на дядо ѝ и тя потрепери.
— Яркия Йълинг сред мъртвите ли е? — провикна се Скара.
Гром-гил-Горм извърна към нея черните си очи:
— Не видях и следа от това боготворящо Смърт псе. Нито от Спътниците. Просто пасмина изклахме на брега, зле въоръжени и зле предвождани в битка.
— Отец Ярви. — Едно момче се шмугна покрай Скара и подръпна дрехата на пастора. — Дойде гълъб.
Незнайно защо, когато отец Ярви постави елфическия си жезъл в сгъвката на лакътя си, разви мъничкия свитък и се обърна към светлината на огъня, за да го прочете, Скара усети тревожна, пронизваща болка в стомаха си.
— Откъде дойде?
— Надолу по брега, след Йейлтофт.
— Поставих съгледвачи, да държат под око морето… — думите му заглъхнаха, докато шареше с очи по редовете.
— Вести? — попита крал Удил.
Ярви преглътна тежко. Внезапен порив на вятъра размята парчето хартия в ръката му и то зашумоля.
— Армията на Върховния крал е преминала протока на запад оттук — промърмори той. — Десет хиляди воини вече са потеглили на поход през Тровенланд.
— Какво? — Усмивката продължаваше да грее на лицето на Рейт, но челото му се сбърчи тревожно.
Недалеч мъжете продължаваха да танцуват тромаво под звуците на флейта, смееха се, пиеха и празнуваха, но около двамата крале лицата придобиха мрачно изражение.
— Сигурен ли си? — Гласът на Скара бе изтънял от вълнение, като този на току-що помилван затворник, осъзнал, че въпреки това ще висне на въжето за друго престъпление.
— Сигурен съм. — Отец Ярви смачка хартията в юмрук и я хвърли в огъня.
Майка Скаер избухна в безрадостен смях:
— Скроиха ни номер! Баба Вексен завъртя пред очите ни пръсти, за да ни залъже да погледнем на една страна и не видим как се готви да ни зашлеви от другата.
— Да ни залъже — прошепна Синия Дженър.
— Тя пожертва всички тези мъже? — каза Скара. — Просто
— Пожертва ги в името на всеобщото благо, кралице моя — прошепна сестра Ауд. Надолу по плажа няколко от огньовете угаснаха с пращене, когато една студена вълна се изкатери по-нависоко по чакъла.
— Тя захвърли с лека ръка най-старите си, протекли кораби. И най-слаби бойци. Мъже, които повече няма да се налага да храни и въоръжава. — Крал Удил кимна одобрително. — Няма как да не се възхитиш на безскрупулността ѝ.
— Помислих, че майка Война се усмихна на нас. — Горм вдигна навъсено чело към тъмното небе. — Но ето, че благоразположението ѝ е отишло другаде.
Когато вестите се разнесоха, музиката постепенно замря, а с нея и веселието на плажа. Майка Скаер изгледа гневно отец Ярви.
— Мислеше си, че ще надхитриш баба Вексен, но ето, че тя надхитри теб, а с теб и всички нас. Арогантен глупак!
— Не помня да чухме твоята мъдрост, когато тръгвахме насам! — кресна ѝ отец Ярви с изкривено от гняв лице.
— Спрете! — викна умолително Скара. — Трябва да се държим един за друг, сега повече от всякога!
Но над плажа се надигна какофония от сърдити гласове.
— Десет хиляди мъже! Та това са три пъти повече от тези, с които се бихме днес!
— Два път повече от нас!
— Сигурно след тях идват още през протоците!
— Явно Върховния крал има други кораби.
— Трябва да ги ударим незабавно — отсече крал Удил.
— Трябва да се оттеглим — изръмжа Горм. — Да ги подмамим на наш терен.
