— Няма нищо нередно в компанията — бързо отговори Даниел. — Проблемът е единствено в това, че любовната връзка на пазара с компаниите за триизмерна анимация е пред разпадане. Това вече изобщо не е модерно.
Гил гневно гледаше Даниел, но той бе спечелил вниманието на Мауър.
— Благодаря ви — каза тя след кратко замисляне и последва Гил извън залата.
— Винаги съм се питал какво означава изразът «да си търсиш белята» — казах аз на Даниел, когато на свой ред се отправихме към нашия офис. — Мисля, че ти току-що се сбогува с шансовете си за кариера тук.
Даниел се усмихна.
— «Бофор» си отиват. Линет Мауър ще си спомни, че аз я предупредих. И когато фалитът им стане факт, ще е доволна, че съм ѝ казал, а значи ще е доволен и Гил.
— Може би. Ако в този момент от бъдещето все още имаме фирма. Защото, ако «Байъбър» се оттеглят, не се съмнявай, че ще ги последват и други от инвеститорите ни.
— О, «Ревиър» ще оцелее — безгрижно каза Даниел. — Но колко бързо се ориентира тя що за птица е Арт, а? Беше страхотно.
Може би. А може би «Ревиър» рухваше само в представите ни.
— Ейот, ела с мен! В офиса на Гил. Веднага!
Беше понеделник следобед. Вдигнах поглед от работата си. На прага на офиса ни стоеше Арт. Лицето му бе почервеняло, а сивата му коса — щръкнала.
Джон и Даниел се спогледаха зяпнали от изумление. Неохотно последвах Арт.
Гил седеше вдървено зад писалището си. Обветреното му лице беше мрачно.
— Седни, Саймън — каза ми той със студен глас.
Избрах си едно от креслата му. Двамата по-възрастни мъже се настаниха срещу мен. Арт едва се сдържаше и бе скръстил на гърдите здравите си ръце в опит да сдържи гнева си.
Гил се наведе към мен.
— Арт ми каза, че си виновен за сериозно нарушение на фирмената тайна. Много сериозно. — О, Лиза, Лиза! — Както изглежда, някой е информирал управата на «Бостън пептидс» за намеренията на «Био-уан» по отношение на компанията им. Това на свой ред създаде сериозен проблем в преговорите, които са в крайно деликатна фаза.
— Малко е да се каже това! — избухна Арт, неспособен да се сдържа повече. — Вече се наложи да отстъпим пред някои искания на техните мениджъри. Сега трябва да обявим официално за сделката утре. А това ще ни струва маса пари!
— Арт е убеден, че зад изтичането на информация стоиш ти. Така ли е?
Очите му ме пронизваха през дебелите лещи. Не можех да излъжа точно Гил.
— Съжалявам — наведох глава аз.
— Съжалявал бил! — изрева Арт. — Наредих ти да не правиш нещо, а ти излизаш оттук и правиш точно това! Да съжаляваш, е крайно недостатъчно. Не можа ли поне да накараш жена ти да си държи устата затворена?
— Наистина я помолих да… — започнах аз.
— Само че това ѝ е минало покрай ушите. Като не може да ѝ се има доверие, защо изобщо споделяш с нея? Тъпа кучка!
— Ей! — надигнах се аз, неспособен да овладея гнява си.
— Достатъчно! — намеси се Гил и ме спря, като сложи ръка върху моята. — Предостатъчно, Арт! Знаем, че си ядосан, но нека си спестим личните нападки. Спокойно, Саймън! — Изгледах яростно Арт и седнах. Гил се обърна към мен. — Онова, което си направил, е сериозна злоупотреба с доверието. Нашата фирма правеше всичко възможно да застане зад теб през последните дни. Очаквахме да ни отговориш с малко лоялност. Лично аз очаквах лоялност от теб.
— Знам, Гил, и страшно съжалявам. Но ставаше дума за тайна, която просто не можех да не споделя с жена си.
— Това не е хубаво, Саймън, и ти много добре го съзнаваш, надявам се — въздъхна Гил. — Арт беше предложил да запазим в тайна цялата сделка от теб до момента на официалното съобщение. Отказах му. Ние сме малка фирма и трябва да си имаме доверие. Честно казано, вярвах, че можем да ти се доверим. И не представяй нещата, сякаш сме се опитали да те принудим да излъжеш жена си. Ние просто очаквахме да се държиш етично и най-вече професионално. Нима това е толкова много?
— Не, не е много — въздъхнах аз.
— Окей. В много други фирми това би било достатъчен повод да бъдеш уволнен. Но тук работим малко по-различно. Нека това ти бъде предупреждение. Не желая повече да чувам, че си злоупотребил с доверието на който и да било от колегите. Ясно ли е?
— Да, Гил. Наистина съжалявам.
Излязох от кабинета му кипнал. Минах по коридора, без да забелязвам никого, нахлух в нашия офис, като стреснах Джон и Даниел, и седнах, без да им обръщам внимание. Вдигнах слушалката и набрах номера.
— Лиза Кук.
— Казала си на Хенри Чан за изкупуването, нали?
Момент тишина. После в ухото ми се разнесе гласът на Лиза — отсечен и кристално ясен:
— Може би.
— «Може би»? Какво искаш да кажеш с това? Или си казала, или не си!
— Беше важно за «Бостън пептидс». Хенри ме увери, че ще използва информацията крайно внимателно.
