— Няма да се окаже опасно, Саймън. Лекарството е изпробвано върху животни. И освен това какво морално право имам да оставя на доброволци да вземат лекарство, което ме е страх да изпробвам върху себе си?
— О, Лиза…
— Саймън, ако има проблеми с лекарството, трябва да науча сега, за да мога да направя нещо за тях. Абсурдно е да чакаме, докато подготвим цялата документация за Комисията за контрол върху лекарствените препарати.
— Но позволено ли е това?
— Стриктно погледнато, не — призна Лиза. — И ако кажеш на някой на работа, ще имам големи неприятности. Но това е правено много пъти досега. Джоунас Солк е инжектирал цялото си семейство с ваксината против полиомиелит. Аз съм безкрайно далеч от подобна опасност.
— Не мисля, че идеята е добра, Лиза. Защо не ми каза?
Тя въздъхна:
— Защото знаех, че няма да ти хареса. Но аз трябва да го направя, Саймън.
Изсипах таблетките обратно в тубичката. Изглеждаше ми истинско безумие Лиза да взема неизпробвано лекарство, особено при състоянието, в което се намираше, но знаех, че няма никакъв шанс да я разубедя.
Телефонът иззвъня и аз вдигнах слушалката.
— Ало?
— Мога ли да говоря с Лиза?
Познах гласа на Еди. Никакво «ало», да не говорим за «как си».
— Ей сега — измърморих аз и вдигнах поглед към нея: — Еди е…
— Ще се обадя от банята — каза Лиза.
Излезе оттам след няколко минути.
— Как е той? — поинтересувах се аз.
— Бих казала, че е доста разтревожен — отговори ми тя.
— Дискутирахте ли някоя от теориите му?
— Когато Еди пожелае да говорим за татко, аз съм винаги готова да го слушам — сряза ме Лиза и отново взе книгата си.
Не ми харесваше, че Еди и Лиза ме обсъждат в качеството на заподозрян в убийството на баща им, като при това го правят зад гърба ми. Въздържах се да ѝ го кажа. Имаше нещо друго обаче, което не можех да не ѝ кажа. Чаках удобен момент, но такъв не се отвори. Така че ѝ го казах едва когато си лягахме:
— Заминавам с Даян за Синсинати в понеделник. Ще отсъствам една нощ.
Лиза остро ме погледна:
— В понеделник?
— Да. Налага се да отида.
— Окей — каза тя и си легна.
— Виж, Лиза, разбери, че не мога да откажа.
— Прави каквото трябва да правиш — отсече тя и се обърна с гръб към мен.
— Така и смятам да постъпя — прошепнах аз.
12.
Както бе казал Арт, на следващата сутрин «Био-уан» излезе с официално съобщение за намеренията си по отношение на «Бостън пептидс». Седнал на работното си място пред компютъра, аз извиках уебстраниците на основните информационни агенции и прегледах текста на съобщението. Беше доста безличен, с изключение на едно многозначително изречение.
— Даниел! — обърнах се към него аз.
— Да?
— Видя ли съобщението на «Био-уан»?
— Да.
— За какви «значителни икономии» в «Бостън пептидс» става дума?
— «Био-уан» смята, че може да премахне дублирането на някои разходи. Може например да премести «Бостън пептидс» на Кендал Скуеър. Има и други възможности да се затегне кранчето.
— Например да се уволнят служители?
Даниел сви рамене.
— Едва ли има нещо по-естествено от това при сливанията и изкупуванията. Нали чу Иневър.
— Но едва ли е необходимо това да се разгласява пред целия свят.
— И защо не? — усмихна се Даниел. — Ето виж, цената им е скочила с четири до четиридесет и девет!
— Колко хубаво — измърморих аз. Лиза сигурно много щеше да се зарадва.
Както и можеше да се очаква, съобщението бе предизвикало суматоха в «Бостън пептидс» и бе станало повод за пускането на какви ли не слухове. Слава богу, Лиза поне беше склонна да говори с мен същата вечер.
— Хората са разстроени — съобщи ми тя. — Най-често използваната дума е «оставка».
— Наистина ли Иневър е толкова лош?
— О, да. Знаеш ли как му казват в «Био-уан»?
— Как?
— «Клизмата».
— Звучи атрактивно. — Прякорът наистина беше сполучлив. Помнех измъченото му, раздразнено изражение.
— Оказва се, че той никога не е откривал «Неуроксил-5».
— Но явно държи патента.
— Вярно е, държи го. Или поне го държи «Био-уан». По-голямата част от работата е била свършена в австралийския институт, където е работил. И имай предвид — като обикновен член на екипа. Но отмъкнал идеята със себе си в Америка и я патентовал тук.
— И как му се е разминало това?
— Ами, австралийците явно не са усетили, а като научили, това не им направило впечатление. В интерес на истината, един от групата дошъл тук в Щатите и се опитал да вдигне шум. От това май нищо не излязло. Работата е там, че получиш ли патент, след това е безкрайно трудно да се докаже, че някой друг има предимство в авторството над идеята. А и Клизмата използва доста агресивни адвокати, специалисти в областта на патентното право. Тези хора заявили, че «Неуроксил-5» леко се различава от лекарството, разработено от австралийците.
— Този човек май е голяма работа.
— Аха… Но има и още нещо: говори се, че първоначалните резултати от проведената в «Био-уан» изследователска работа са били манипулирани.
— Господи! Защо, по дяволите, го подкрепяме?
