Почувствах, че седящият до мен Даниел едва се сдържа да не прихне. Арт се насилваше да се усмихне. Но нямаше съмнение, че вътре в себе си е бесен. Вратът му бе почервенял и човек можеше да помисли, че главата му всеки момент може да кипне и да забълбука. Бяха привлекли Рави като партньор специалист по биотехнологиите след инвестирането на «Ревиър» в «Био-уан». Арт още в началото бе дал ясно да се разбере, че Рави трябва да стои настрана от «Био-уан», и до момента Рави се бе съобразявал с това му желание. До момента! Проблемът беше, че Рави знаеше много за биотехнологиите, а Арт си оставаше невежа. Това положение на нещата бе известно на всички ни, без Линет Мауър. Сега го бе разбрала и тя.
Преминахме на следващата точка — новите сделки, от които най-интересна бе тази с «Тетраком». Даян беше умел докладчик. Тя беше способна така да манипулира публиката си, можеше така да ѝ поднася информацията късче по късче, че слушателите ѝ бяха готови да стигнат до желаните от нея изводи още преди да ги е формулирала словесно. Знаех, че има маса нерешени въпроси, но докато я слушах, се убеждавах все по-силно, че трябва да сграбчим договора и да го подпишем преди някой коварно да ни го е изтръгнал от ръцете. Тя приключи изложението си с внимателно формулираното предупреждение, че двамата с нея трябва да отидем в Синсинати следващата седмица, за да уточним последните подробности. Мауър бе видимо впечатлена. И не само тя.
Така стигнахме до финала на оперативката. Гил явно бе преценил, че е минала успешно, и затова се обърна към Мауър с предложение:
— Линет, дали бихме могли да те помолим да споделиш с нас нещо за плановете на «Байъбър Фаундейшън»? Както ти е известно, ние възнамеряваме да разкрием нов фонд следващата година. И бихме желали да ви поканим да участвате в него.
Линет ведро се усмихна:
— Да, има нещо, което бих желала да спомена пред всички. — Гил се вцепени. Това го нямаше в сценария на оперативката. Останалите я погледнахме със засилен интерес. — Бих искала да ви поблагодаря за работата ви през последните няколко години. Както знаете, «Байъбър Фаундейшън» е инвестирала във вашите фондове от самото им създаване. И печалбата, която ни донесохте, беше значителна, основно благодарение на «Био-уан». — Мила усмивка към Арт. — И благодарение, разбира се, на Франк Кук, който стоеше зад толкова много от вашите успешни инвестиции. — Тя замълча, за да отдаде дължимото на неговата памет. Следваше «но». Усещахме го и го очаквахме: — Но наскоро направихме преоценка на политиката си. За в бъдеще фондацията ще консолидира рисковите си инвестиции в две, най-много три инвестиционни фирми. Така че ние ще ревизираме досегашните си инвестиции, включително тези в «Ревиър».
Милата ѝ усмивка стоеше като залепена на лицето ѝ. Гил обаче не можеше да скрие объркването си.
— Сигурен съм, че ние можем да разчитаме на продължаване на съвместната ни работа, Линет — гладко каза той.
— Може би… Но аз на твое място не бих заложила на това, Гил.
— Но, Линет, печалбата, която ние…
— Направих си труда да анализирам вашата печалба и стигнах до извода, че ако извадим «Био-уан» и инвестициите на Франк Кук, онова, което остава, е далеч от резултатите на най-сериозните ви конкуренти. Например вие изобщо сте изпуснали влака за Интернет.
— Арт проучи тази пазарна ниша и заключи, че всичко е заблуда и временна сензация. Нашето твърдо мнение е, че тези компании са сериозно надценени.
— Само че успяха да направят доста хора много богати — ловко вметна Линет.
В интерес на истината, фирмата бе инвестирала в този сектор още при неговото възникване. Франк бе сключил няколко доста успешни малки сделки, а след него Арт бе успял да направи няколко зрелищни издънки, влошили застрашително показателите на фирмата. Заключението на Арт беше, че проблемът е в естеството на пазара, а не в личните му умения на инвеститор, и той бе настоял да възприемем политиката на избягване на този пазар. Двамата с Франк едва бяхме успели да пробутаме «Нет коп» през инвестиционния комитет и то само благодарение на аргумента, че тази компания се занимава с производството на «винтове и гайки» за Интернет, а не със създаването или обслужването на някакво ефимерно общество в киберпространството. Но акциите на някои Интернет компании действително бяха скочили в стратосферата. Все пак конкурентите ни успяваха да правят пари дори в този крехък пазар и Мауър явно бе осведомена за този факт.
— Може би е по-добре да дискутираме това в моя кабинет — побърза да предложи Гил.
— Но, разбира се, щом желаеш — съгласи се Мауър.
Това вече наистина сложи край на оперативката. Даниел се приближи до дребната жена и вежливо каза:
— Госпожице Мауър?
— Да.
— Казвам се Даниел Хол. Забелязах, че сте основен инвеститор в «Бофор текнолоджис». Бих желал само да ви обърна внимание, че може би трябва да кеширате печалбата си там. На техните акции им предстои съществена корекция.
Мауър погледна Даниел в очите.
— И защо? Какво не им е наред на «Бофор»?
