Седнах зад бюрото си, извиках на компютъра си страницата на «Яху» и проверих във финансовия им раздел котировката на «Био-уан».
Джон забеляза с какво се занимавам.
— Четиридесет и осем и пет осми. Спадане с една осма и застой — осведоми ме той.
Вдигнах поглед. Предната нощ бях попитал Даниел за убиеца на Франк. Моментът изглеждаше подходящ да науча мнението на Джон.
— Джон?
— Да?
— Кой според теб е убил Франк?
Въпросът ми го изненада. Той сепнато ме погледна.
— Не знам. Не съм мислил сериозно по въпроса.
— Не може да нямаш някакво мнение.
— Нямам — притеснено призна той.
— Мислиш ли, че съм аз? — не го оставях на мира.
Той дълбоко въздъхна.
— Минавала ми е тази мисъл, когато полицията разпитваше за теб. Но когато се замислих, не можах да видя логиката. Честно казано, Саймън, не бих искал да размишлявам по тази тема. — Той тежко преглътна. — Харесвах Франк. Дълго съм работил с него. Не мога да повярвам, че… — Той замълча и след няколко секунди продължи: — Беше свестен човек, сам знаеш. Голям човек. Не беше просто някакъв ловък инвеститор. Беше велика личност. Мил, щедър, умен, почтен. Но ти знаеш всичко това. Страшно ще ми липсва… — Гласът му заглъхна.
Бях малко изненадан от емоционалната му реакция на простия ми въпрос. Но истината бе, че досега аз бях гледал на убийството му от гледната точка на член на семейството. Всъщност в «Ревиър» витаеше атмосфера на искрено съжаление, която до момента като че ли не бях почувствал. Реших да не го измъчвам повече.
— Полицията каза, че Франк ти се обадил по телефона в деня, когато бе убит.
— Така беше.
— За какво?
Джон за момент се обърка.
— О… една сделка, върху която работехме заедно.
— Коя сделка?
— Ъъ… «Смарт тойс», мисля. Да, точно така. Обади ми се да поиска някаква информация. Документацията беше у нас. Когато му позвъних по-късно, никой не ми отговори. Сега вече знаем защо.
Франк явно бе позвънил на Джон след като аз си бях тръгнал. Опитах се да си спомня за нещо в Марш Хаус, което да подсказваше, че Франк е работил върху сделка. Не се сетих, но това не означаваше нищо.
— А той спомена ли ти за моето посещение?
— Не — каза Джон, — говорихме стриктно по работа. «Намери информацията и ми позвъни», в този стил.
— Ясно.
Гледахме се известно време с нарастващо чувство на неловкост, после той наведе глава и продължи работата си.
И аз се захванах с моята. Нещо в онова, което Джон ми каза, не ми звучеше наред. Разрових протоколите с дневния ред на последните оперативки в понеделник и намерих онзи за 12 октомври. В края на картотеката имаше папка, озаглавена «Мъртви сделки». Тук бяха изброени всички сделки, по които в момента се работеше или които по една или друга причина бяха развалени, заедно с датата, когато това бе станало. И там естествено намерих: «Смарт тойс», продавач на едро на луксозни играчки, приключена на 08/10. Франк бе прекратил работата по сделката на 8-и октомври — четвъртъка от седмицата, когато беше убит. Не можеше да има никаква причина да работи върху тази сделка през уикенда.
Погледнах Джон, който говореше по телефона. Беше ме излъгал. Беше излъгал и полицията. Но защо?
Реших да не отивам на конфронтация с него, поне засега.
Работата ме чакаше. Атакувах електронната си поща. Сред съобщенията имаше едно от Джеф Либерман. Щракнах с курсора на мишката върху него. Любопитно ми беше. Джеф ме известяваше, че няколко от управителните директори на неговата фирма се интересуват от инвестиране в «Нет коп». Питаше дали аз и Крейг можем да се видим с тях този следобед.
Обмислях предложението, когато телефонът ми иззвъня.
Беше Крейг.
— Здрасти, Саймън. Прегледа ли електронната си поща?
— Точно това правя в момента.
— Добри ли са новините?
Поколебах се. Мразех да свалям Крейг на земята, но в бизнеса е важно човек да има поглед върху реалността.
— Добре е, Крейг. Но не възлагай особени надежди на това. Дори да получим още примерно двеста хиляди, все още ще бъдем далеч от трите милиона, които ни трябват.
— Да, но нали тези пичове са инвестиционни банкери? И нали «Блумфийлд Уайс» е една от най-големите инвестиционни банки на света? Не ми казвай, че те нямат пари!
— Сигурен съм, че имат, Крейг. Но е малко вероятно да ги изсипят точно в «Нет коп». Освен това Джеф споменава, че ще разговаряме с тях като с частни лица. Те няма да влагат фирмен капитал, нали се сещаш?
— Е, нека поне идем да ги видим.
— Не съм сигурен. Искам да кажа, че не знам дали си струва цялото това усилие на толкова късна фаза. Може би е по-перспективно да опитаме някои европейски телекомуникационни компании, не мислиш ли?
— Саймън, не остана към кой друг да се обърнем. Ако тези момчета не дадат парите, «Нет коп» няма да я има, за да я спасяваме.
— Окей, Крейг. Тогава да отидем. — Погледнах си часовника. — Да се срещнем на летището за совалката в един часа.
