Poslednata imperatrica полностью

-      Това доказва едно - продължи Уилсън. - Доказва, че подготовката не е всичко. Нагласата и съсредоточа­ването са много по-важни. Това научих от Бартън. И честно казано, мъдростта му ми помагаше да мина през напрежението на мисията, на всяка стъпка. Пристигнах в миналото и се озовах в пълен хаос - или поне аз така го чувствах. И нямаше нито един човек, на когото да мога да се доверя.

-      Но въпреки всичко си успял - отбеляза Рандъл.

-      Всичко опираше до нагласата и съсредоточаване­то - каза Уилсън. - И същото ще важи за твоята мисия. Нагласа и съсредоточеност. В случая не става въпрос за нормални обстоятелства, нито за някаква игра. Шансо­вете винаги са против Надзирателя, но в замяна на това той има нужната информация да контролира всичко около себе си.

-      Защо имам чувството, че се готвиш да ми съобщиш нещо лошо?

-      Лошо е, ако нагласата ти е такава. - Уилсън пое дълбоко дъх. - За да е сигурно, че мисията ти ще бъде успешна, началото ѝ е изтеглено за двайсет и осми юли. След седем дни.

Рандъл седеше и мълчеше.

-      Нямаме друг избор.

-      Защо се налага да се изтегли?

-      Г. М. иска да я промени - предпазливо отвърна Уилсън. - Смята, че има други приоритети, които са по-важни. - Не искаше да се разпростира повече. - Затова трябва да бъдем много внимателни. От личен опит знам, че придържането към точките на мисията без никакво отклонение е единственото, което стои между успеха и катастрофата.

Рандъл завъртя стола си към гората и се загледа в сенките.

-      Дори не съм сигурен, че искам да замина - тихо рече той. - Тоест... знам, че ти си успял. Но как изобщо мога да съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да изпълни тази мисия? Намесени са толкова много факто­ри. Трябва да бъдат манипулирани хора... и да се следи историята да следва хода си. - Гласът му се повиши. - Господи, Уилсън! Съветите на Надзирателя ще поведат цели армии, хиляди хора в битка. Това е правене на ис­тория. Можеш ли да си представиш последствията, ако сгреша? Просто не съм сигурен, че ставам за тази рабо­та. - Изведнъж Рандъл придоби вид на ужасно уморен човек. - Може би е по-добре да пратят теб. Вече си го правил. Поне знаеш какво да очакваш.

-      Опитай се да бъдеш позитивен - посъветва го Уил­сън. - Ти си избран за тази мисия. И ако трябва да съм честен, ти си хиляда пъти по-добър от мен като човек и сто пъти по-добре подготвен.

Уилсън се замисли за инструкциите, които Лъ Дан вече беше дал на Рандъл, и за сериозната духовна и фи­зическа подготовка, която той имаше. Рандъл Чен беше невероятен, откъдето и да го погледнеш. В много отно­шения Уилсън се чувстваше много по-несъвършен от човека, седящ срещу него. Единствено омега програми­рането му го отделяше от другите - а то беше абсолютно нелегално.

-      Опитвам се да съм позитивен - каза Рандъл, който явно се бореше със съмненията си. - Но трябва да при­зная, че понякога ми е много трудно.

Уилсън повтори думите, които му бе казал навремето Бартън:

-      Сигурен съм, че ти си човекът за тази мисия. Не бих го казал, ако не го мислех наистина.

Рандъл неочаквано се разкиска.

-      Знаеш ли, много е забавно. Седим и си разговаряме за пътуване в друго време и на друго място. За това как ще се срещна с императрица Цъ Си и лорд Елгин и как ще ги подчиня на волята си. Ако не знаех истината, щях да си помисля, че това е някаква жестока шега.

Уилсън се усмихна, щом си спомни как се бе чувст­вал самият той, докато се опитваше да осъзнае своята мисия.

-      Аз пък бях сигурен, че онези лазери ще ме разпарчетосат и повече никога няма да ме съберат отново. Представяш ли си? И наистина се тревожех за болка­та. Помня, че питах Бартън дали ще ме боли, когато започне прехвърлянето. И той ми каза, че няма да ме боли. Сега като си помисля, откъде е можел да знае, по дяволите?

Рандъл и Уилсън се закискаха.

-      И... болеше ли? - попита Рандъл, като се мъчеше да остане сериозен.

-      Това беше най-жестоката болка, която съм изпит­вал някога! - каза Уилсън и избухна в смях. Накрая въз­дъхна. - Както и да е, ти си в много по-добро положение от мен.

-      Вече започвам да го разбирам - каза Рандъл и сме­хът му премина в усмивка.

-      Честно казано, животът ми беше тръгнал по един коловоз и имах чувството, че нямам какво да губя - при­зна Уилсън.

Рандъл изведнъж отново стана сериозен.

-      С цялото ми уважение, Уилсън, ти се държиш така почти непрекъснато. А си постигнал толкова много.

Уилсън се загледа към гората.

-      Мисля, че част от мен остана в миналото, когато бях прехвърлен обратно в „Ентърпрайз Корпорейшън”. И това ме подбужда да стигам до крайности. Както и да е, ти наистина си много по-завършен Надзирател, от­колкото бях аз. Имаш всички умения и подготовка за успешното изпълнение на мисията. Всъщност според мен едва ли подготовката ти можеше да бъде по-добра.

-      Разполагах с много повече от две седмици - зами­слено рече Рандъл. - И кой от Меркуриевия екип знае, че началото на мисията се изтегля?