Мислите на лорд Елгин запрепускаха в главата му - говореше се, че богатствата на Летния дворец са невъобразими. Това бе идеален начин да финансира войната, без да му се налага да разчита единствено на репарациите, получени на масата за преговори. Освен това Хари бе прав - унищожаването на Юан Мин Юан технически не беше нарушаване на споразумението. Господин Чен бе заплашил със сигурно отмъщение при евентуална атака срещу Пекин. Летният дворец се намираше само на осем километра западно от градските стени. Не беше част от самия град и следователно лорд Елгин можеше да твърди, че е изпълнил своята част от уговорката.
- Разплатата няма да закъснее! - изрева лордът.
- Летният дворец трябва да бъде оголен! - извика Хари. - Всяко скъпоценно украшение и изделие трябва да бъде прибрано!
- И всеки мъж или евнух на територията му да бъде посечен! - добави със задоволство сър Хоуп.
Изпълненото с омраза мърморене отново се надигна в лагера. С всяка изминала секунда атмосферата ставаше все по-нагорещена. Хари виждаше омразата в очите на всеки войник. Дори доскорошните пленници, вкусили само трийсет минути свобода, бяха съблазнени от суровата емоция и изгледите за унищожение и грабеж. Отмъщението щеше да бъде сладко.
- Ще ограбим всички богатства на Летния дворец - извика лорд Елгин. - Ще вземем всичко! И всеки войник ще получи своя дял.
Тържествуващ рев погълна лагера.
- Това е моментът, когато Втората опиумна война ще се изплати! - изрева лорд Елгин. - В името на кралицата и страната, Летният дворец трябва да изгори. Генерал Нейпиър, сър Хоуп, подгответе хората си.
Пекин, Китай
Забраненият грал
Дворецът на съсредоточената красота
8 октомври 1860 г.
19:00 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 219
Внимателно подредените дърва горяха буйно в откритото огнище и пламъците скачаха нагоре, мъчейки се да достигнат железния комин. Танцуващият огън излъчваше силна топлина и в същото време хвърляше златни отблясъци по всички стени и колони на огромната къща.
Докато чакаше сам в спалнята на Цъ Си, Рандъл крачеше напред-назад по полирания под. Императрицата го беше извикала преди половин час, а още я нямаше никаква. Решението ѝ да се срещне с него точно тук го изпълваше с опасения.
Само след четири дни той щеше най-сетне да се махне от това място и присъствието му тук щеше да бъде забравено завинаги сред гордостта и избледняващите спомени на победители и победени. Историята нямаше да каже нито думичка за съществуването на Рандъл Чен. Лорд Елгин и Хари Паркс щяха да бъдат запомнени като най-големите нашественици на всички времена, а Цъ Си щеше завинаги да остане като жената, успяла сама да спаси Средното царство от самоунищожение. Единствено Надзирателят щеше да знае пълната истина за случилото се в действителност. Рандъл се запита дали ще продължи да скърби за незнайния брой хора, изгубили живота си поради знанието, което беше донесъл от бъдещето, но се съмняваше. Историята беше жестока - винаги е била и винаги щеше да бъде. Ако не беше неговата намеса, тактиката, която така внимателно бе приложил в полза на съюзниците, щеше със сигурност да се преобразува в нещо друго. Предимството щеше да се насочи като поток в някаква друга посока, която щеше да бъде също толкова брутална и ужасна.
Рандъл отиде до леглото на Цъ Си, наведе се и вдиша аромата на една от извезаните възглавници. Коленете му моментално омекнаха, уханието го върна към спомена за голото ѝ тяло и усещането, което изпита, когато косата ѝ докосваше лицето и гърдите му. Той затвори очи и въздъхна.
По-рано същия ден Хари Паркс и хората му си получиха конете и оръжията и бяха изпратени от Пекин с огромна почетна стража, която ги ескортира до външните стени - всички татарски войници и конници, най-малко 3000 души. Цъ Си беше решила последният спомен на Хари Паркс при напускането на града да бъде за храбрата и сплотена войска, разположена вътре. А не за победена държава, оставена на милостта на червените дяволи.
Рандъл прие стратегията ѝ и макар това да не бе включено в бележките на мисията, се съгласи. Много събития се бяха отклонили от първоначалния план, но в по-голямата си част всичко вървеше в правилната посока, както и трябваше. Рандъл си спомни последния си разговор с Хари Паркс в присъствието на измършавелия Хенри Лox.
- Свободни сте да се върнете при лорд Елгин - каза Рандъл, докато ги водеше към вратата. - Задържането ви бе най-злощастното събитие в тази война.
- Благодаря ви за помощта около освобождаването ни - отвърна Хари.
