- Моята роля в това е съвсем малка, така че не е нужно да ми благодарите. Хората ви чакат отвън, конете са оседлани и готови. Със съжаление трябва да ви кажа, че телата на мъртвите, общо тринайсет души, са положени в прости ковчези и натоварени на каруца, за да бъдат изпратени с вас. Уви, тленните останки на двама от хората ви така и не бяха открити. От името на Цин се извинявам за безсмислената им гибел. Те умряха преди много дни и телата им са били посипани с негасена вар, за да не се допусне зараза, но гледката е много неприятна. - Рандъл посочи към вратата. - Искрено се надявам вие и лорд Елгин да погледнете отвъд участта им към светлото бъдеще на отношенията между Цин и Запада. - Той замълча за момент. - Ако ли не, трябва да обмислите внимателно възможностите си и не се съмнявайте, че ще следя събитията твърдо от страната на Цин, за да съм сигурен, че ще изпълните своята част от сделката.
Хари запази пълно самообладание.
- Имате думата ми, че няма да пробием стените на Пекин. И че династията Цин няма да бъде свалена. Но ще ви кажа следното... - Адамовата му ябълка нервно подскочи, след което той продължи: - Британската империя е най-могъщата сила в света. Това се доказа отново в лето господне хиляда осемстотин и шейсето на бойното поле при моста Осем ли. Със или без помощта ви, Рандъл Чен, ние щяхме да победим.
Рандъл го изгледа сурово.
- Ако не бях там да ви помагам, вие и хората ви щяхте да бъдете изклани. Не позволявайте прекалената самоувереност да замъглява преценките ви. Това може да ви струва прескъпо.
- Не се съмнявам, че ще се видим отново в бъдеще - каза Хари.
- Ако ме видите отново, значи не сте изпълнили ангажимента си - направо му каза Рандъл. - И ви предупреждавам, че ще съм последният, когото ще видите през живота си.
На челото на Хари моментално изби пот и Рандъл разбра, че заплахата е попаднала точно в целта.
Хари кимна и тръгна към вратата, давайки знак на Хенри Лox да го последва.
- В такъв случай се надявам никога повече да не се видим - каза той достатьчно високо, за да бъде чут.
Рандъл откри, че отново се взира във виещите се струйки благоуханен дим, издигащи се в неподвижния въздух на спалнята. Инстинктивно усещаше, че Хари Паркс шикалкави. Британският дипломат бе казал всички правилни неща и бе поел много ангажименти, но сякаш беше воден от някакъв по-важен мотив, от някакъв друг план.
Внезапно двойната врата на спалнята се отвори и влезе Цъ Си, облечена в широка синя роба. На лицето ѝ бяха изписани гняв и безсилие. В ръката си държеше червен плик, с който посочи към Рандъл.
- Няма и три часа, откакто Хари Паркс се върна при съюзниците, а армията на лорд Елгин се мобилизира! - раздразнено рече тя. - Оставили са около хиляда души да пазят оръдията и лагера, а останалите са потеглили на север.
Рандъл веднага се зачуди дали не са тръгнали към Дзъхол, но знаеше, че той се намира прекалено навътре в планината, за да могат да се надяват да стигнат дотам преди бързо наближаващата зима.
- Къде отиват? - попита той. - Не биха посмели да атакуват Пекин.
Цъ Си тропна с крак като капризно дете.
- Тръгнали са към Летния дворец!
Веднага щом го каза, Рандъл разбра, че Хари си е мислел за това през цялото време. Той и лорд Елгин щяха да опитат да ограбят едно от най-големите съкровища на Средното царство - и тъй като то не се намираше зад стените на Пекин, нямаше да са нарушили уговорката с него.
- Направил си грешна преценка! - с отровен тон каза Цъ Си. - Виждам го по физиономията ти. Освободи предателя Хари Паркс и сега излиза, че на състраданието ти се отговаря с открито неуважение.
- Каква охрана има в Летния дворец? - попита той.
- Почти никаква - отчаяно отвърна Цъ Си. - Само хиляда евнуси прислужници и двеста воини. Изобщо не са достатъчни да защитят двореца от атака. Мястото може да бъде превзето с лекота от всяка посока. - Тя присви очи към Рандъл. - Не оправда очакванията ми.
Гневът премина като мълния през тялото на Рандъл.
- Как смееш да ми говориш така! - изръмжа той. - Дойдох тук да защитя Забранения град - и го направих. Лорд Елгин няма да посмее да атакува стените на Пекин и да рискува отмъщението ми. Жалко, че Юан Мин Юан се намира извън стените. Най-важното е, че Забраненият град е в безопасност и че ти и синът ти сте тук. Това само по себе си ще гарантира управлението на Цин и в бъдеще.
- Юан Мин Юан е най-любимото ми място на земята - по-спокойно рече Цъ Си, чийто гняв явно бе смекчен от избухването на Рандъл. - Трябва да има начин да успеем да го защитим.
Рандъл се опита да измисли план, който би могъл да постигне целта, но знаеше, че времето и липсата на знания за бъдещите събития са срещу него. В историята, която бе изучавал, лорд Елгин изобщо не се насочваше на север от Пекин да ограби Летния дворец. Накрая попита:
- Ако имаше възможност да избираш, кое би защитила - Забранения град или Летния дворец?
- И двете.
- Не може и двете.
Явно разтревожена, Цъ Си разтри лице.
