Poslednata imperatrica полностью

Специалният кристален съд вече беше пълен с мъз­гата от Дървото на живота и готов да бъде отнесен на Г. М. Рандъл беше почти готов да си тръгне. Пекин­ската конвенция щеше да бъде подписана след няколко часа. Цъ Си щеше да се сдобие с печата и така щеше да гарантира регентството си. И най-важното, британ­ците и французите най-сетне щяха да изведат армиите си от страната и нямаше да се върнат никога повече. Оставаше само Рандъл да убеди Цъ Си, че съдбата ѝ е свързана с Дървото на живота. Че ако някой, вклю­чително и самата тя, пусне мъзгата на дървото, това ще обезобрази нейното тяло и ще предизвика ужасна болест. Императрицата беше известна с това колко много държи на външността си и той знаеше, че може да я уплаши и да я принуди да защитава кипариса, ако смята, че красотата ѝ е неразривно свързана с магиче­ската сила на дървото.

Сетивата и тялото на Рандъл се бяха подобрили дра- матично, след като беше пил от мъзгата на Дървото на живота. Можеше да мисли по-ясно, да скача по-високо и да удря по-силно, отколкото преди; дори не му беше нужно да спи повече от няколко часа на денонощие. Беше жалко, че престана да пие, но знаеше, че нараня­ването на дървото беше грешка. Беше видял кипариса след възстановяването си. Там, където евнухът Ли-Джан бе пробил кората му, се беше образувал огромен тумор.

Един воин евнух приближаваше отзад и Рандъл чу­ваше стъпките на полумъжа, сякаш стъпваше тромаво върху сухи съчки.

-      Какво има? - попита, без да се обръща.

-      Лорд Елгин приближава Залата на церемониите - отвърна пискливият глас. - Императрица Цъ Си настоя да тръгнем незабавно.

Седнала в удобния си стол от палисандрово дър­во зад завесата в дъното на Залата на церемониите, Цъ Си бе положила елегантната си ръка в скута на Рандъл. Тъй като при тях беше полутъмно, можеха да виждат просторната зала, но хората отвън не виждаха зад завесата.

Принц Кун седеше търпеливо на подобен стол от дру­гата страна на завесата, с лице към безбройните редици маси с алени покривки, на които бяха насядали британ­ските и френските офицери, за да станат свидетели на подписването на историческото съглашение. Самата зала представляваше занемарена постройка с колони, водеща към просторен двор в южната част на Китай­ския град. В нея нямаше и следа от ориенталското ве­ликолепие на Забранения град. Дори огромният навес, опънат на открития покрив, за да прави сянка, беше от по-некачествена коприна и бе силно избелял и накъсан на някои места.

Лорд Елгин пак се забави, принуждавайки принца отново да чака, докато хората му претърсят района за евентуална засада или заложени експлозиви. Ко­гато се увери напълно, че всичко е наред, Елгин се появи с огромна помпозност и тържественост. Съюз­ническият контингент влезе с марш в открития двор и се разгърна наляво и надясно, докато лорд Елгин, сър Хоуп с характерната му накуцваща походка и Хари Паркс продължиха в центъра. През цялото вре­ме от другата страна на стените се чуваше „Боже, пази кралицата“.

Кръвта на Рандъл се смрази, когато видя арогантния британец да върви през откритата зала, изпъчил гърди. Погледът на дебелака се спря върху мръсните колони на сградата, после върху безбройните редици мандарини покрай отсрещната стена. Той пристъпи към централна­та маса и прегледа набързо прилежно подготвените до­кументи, след което се обърна презрително към принц Кун.

-      Това ли е най-добрата сграда, която можете да предложите за подписването на такъв важен договор? - пренебрежително попита.

Принц Кун беше видимо изнервен, докато се изпра­вяше. Не само че се тревожеше да не оскърби делегация­та, но и никога не беше виждал толкова много чужденци на едно място и косматите им лица го плашеха.

-      Важното е да подпишем договора - прошепна Цъ Си зад завесата.

Принц Кун повтори думите.

-      Кой е зад онази жълта завеса? - изрева лорд Елгин, когато чу шепота.

-      Моят съветник - отвърна принц Кун.

-      Настоявам да разбера кой е той!

-      Не мога да ви кажа - тихо рече принц Кун.

Лорд Елгин тропна с крак.

-      Армията ми завладя тези земи! - изрева той. - Сега аз съм вашият господар и ще изпълнявате заповедите ми! - Елгин се обърна към сър Хоуп. - Незабавно сва­лете онази завеса.

-      Възразявам - тихо се обади Хари. - Отзад със си­гурност е императрица Цъ Си. Трябва да проявим ува­жение и да оставим завесата на мястото ѝ.

Лорд Елгин завъртя дебелия си врат към главния пре­говарящ.

-      Времето на любезностите приключи. Свалете за­весата!

-      Можете да погледнете зад завесата, но не бива да я махате - плахо рече принц Кун, повтаряйки думите, прошепнати му от Рандъл.

-      И откъде да знам дали това не е някакъв капан? - арогантно попита Елгин.

-      Можете да пратите някого от хората си - прошепна Рандъл. - Хари Паркс.

Принц Кун прилежно повтори дословно думите му.

Хари знаеше, че следва да проявят уважение към коп­ринената завеса, и в последвалата кратка дискусия той умоляваше лорд Елгин да се съгласи. Главнокомандва­щият седна тежко на стола си.