- Хари Паркс ще погледне незабавно зад завесата! И да сме наясно, принц Кун, ако не ми хареса как вървят преговорите, ще наредя завесата да бъде премахната!
Хари оправи костюма си, вирна брадичка и закрачи решително към палисандровия стол на принц Кун. Беше му любопитно да види с очите си лицето на императрица Цъ Си, която се славеше като най-голямата красавица на Изтока. Той се поклони с уважение на принц Кун и предпазливо дръпна жълтата завеса. Изобщо не очакваше да види лицето, срещу което се озова. Сините като сапфири очи на Рандъл Чен се взираха пронизващи в него.
- Радвам се да ви видя отново - тихо рече Рандъл.
Хари пусна завесата и залитна назад, толкова голям бе шокът му. Пое си дълбоко дъх и повдигна отново завесата.
- Би трябвало да сте мъртъв.
Тялото на Рандъл скриваше императрицата от погледа на Хари.
- Ще ви трябва нещо повече от куршуми, за да ме убиете - прошепна той. - Съветвам ви да се върнете при лорд Елгин и да му кажете да уважи договора, за който се разбрахме - всяка точка. Мислите си, че контролирате положението, но се лъжете. Свалите ли завесата, историята ще запомни
Хари пусна завесата с физиономията на човек, който току-що е видял призрак. Обърна се и се върна през залата до лорд Елгин, за да зашепне в ухото му.
- Как така жив? - изрева лорд Елгин, скочи невярващо от стола си и започна да скубе грамадните си бакенбарди. - Той трябваше да е...
Хари успя да го прекъсне насред изречението и трескаво му зашепна за последиците от присъствието на синеокия на срещата.
- Не може да е същият, който е бил прострелян в Летния дворец - прошепна в отговор лорд Елгин. - Невъзможно!
- Можете да пратите и капитан Чарлз Гордън — обади се принц Кун.
Думите му предизвикаха смут сред офицерите и те избутаха Гордън отпред, докато лорд Елгин и Хари Паркс си шепнеха тревожно. Дори сър Хоуп се опитваше да се присламчи по-близо и да разбере какво става.
Накрая Гордън приближи жълтата завеса и бавно я отдръпна.
Рандъл Чен стоеше от другата страна.
- Казах ти, че Летният дворец не бива да бъде унищожаван. Явно не си успял да предадеш съобщението ми.
- Но... нали ви застреляха? - запелтечи капитан Гордън. - Как е възможно?
- Предсказанията, които направих за бъдещето ти, са верни - заяви Рандъл. - Крале и кралици ще познават името ти, Чарлз Гордън. А сега се върни при лорд Елгин и му кажи, че съм точно същият.
Завесата се спусна и Цъ Си сложи ръка на рамото на Рандъл.
- Изкара им акъла - развеселена каза тя.
Когато капитан Гордън прошепна потвърждението си на Хари и лорд Елгин, двамата се спогледаха невярващо. Отчаяният въпрос „Напълно ли сте сигурен?“ се чу над всеобщото мърморене.
- Залагам живота си - отвърна капитан Гордън и отдаде чест на старшите офицери.
Лорд Елгин оправи дебелия си шинел и изпъчи гърди.
- Желая също да ми бъде разрешено да приближа завесата - уважително каза той. Когато искането му бе удовлетворено, той предпазливо приближи жълтата коприна и леко я отдръпна.
Рандъл посрещна със суров поглед бившия си съюзник.
- Ще изпълните условията на уговорката ни - твърдо каза той. - Ще подпишете съглашението в настоящия му вид и ще напуснете незабавно тези земи. Точно това ще направите.
- Но вие би трябвало да сте мъртъв! - прошепна Елгин.
- Да ви приличам на призрак? - отвърна Рандъл. - А сега пускайте завесата и подписвайте. Ако го направите, историята ще ви запомни с добро, а не просто като крадеца, плячкосал Летния дворец. Баща ви така и си остана запомнен с плячкосването на Партенона. Съветвам ви да не опитвате да повтаряте примера му. Правя ви още една услуга, лорд Елгин, а вече ви направих достатъчно. Ако разкриете участието ми във всичко това, историята ще говори за
На челото на лорд Елгин избиха едри капки пот и той се помъчи да се избърше с ръкав.
- Но как е възможно да сте жив?
- Тук действат сили, които не разбирате, лорд Елгин. Единствено аз имам властта да давам и отнемам живот. Спечелихте на бойното поле, защото бях там да напътствам вас и хората ви. Вие сключихте сделка с дявола и аз съм тук да си взема обещаното. Бъдете благодарен, че не съм в настроение да раздавам възмездие заради жалкото ви нападение срещу Юан Мин Юан. - Рандъл посочи през завесата. - Времето за въпроси изтече. Подписвайте незабавно договора и разкарайте армията си от този велик град.
Лорд Елгин отстъпи назад и пусна завесата.
Върна се бавно на стола си със зашеметена физиономия.
- Някой да ми даде перо - най-сетне каза той. Когато нареждането му бе изпълнено, топна върха и надраска подписа си върху хартията от името на кралица Виктория.
Втората опиумна война приключи.
Калифорния, Америка
Пристанището на Сан Диего
