Poslednata imperatrica полностью

-      Първо искам да ти кажа, че ти прощавам за онази история с Минерва. - Професорът отпи още една глът­ка. - Нямаше начин да ѝ устоиш. Сега го разбирам. Било ѝ е наредено от Г. М. да се сближи с теб... Горкият не­щастник.

-      Кои сте вие? - повтори въпроса си Уилсън.

-      Тя е умна и красива и желаеше тялото ти, бог знае защо. Пък и в края на краищата, ти си просто човек, при това мъж. Както и да е, прощавам ти. Тази история е зад гърба ни. И тъй, за бъдещето...

-      Кои сте вие? - за трети път попита Уилсън.

Професорът го изгледа особено.

-      Май престоят на тъпата ти платноходка те е напра­вил опак, а? - Той се усмихна. - Но си прав да си подо­зрителен. Точно тук става интересно. Разбираш ли, вече работя за Г. М.

-      Кажи ми, че се майтапиш.

-      Да ти приличам на шут? Всъщност не отговаряй. Както и да е, май си имаме известен проблем с Рандъл.

-      Не проявявам интерес - каза Уилсън и отмести по­глед. - Всичко това е зад гърба ми.

-      Трябва да ме изслушаш, Уилсън. И да си помислиш защо изобщо работя за такъв покварен и егоцентричен тип като Г. М. Познаваш ме, не мога да бъда наречен най-доверчивият човек на света. Всъщност самият ти навремето ме нарече сериен циник. Така че трябва да има основателна причина да съм тук, нали?

-      Всеки може да бъде купен - каза Уилсън.

Професорът започна да се смее, сякаш никога не бе чувал по-смешно нещо.

-      Не, не, изобщо не става дума за пари, уверявам те! - И в следващия миг стана съвсем сериозен. - Свързано е със свитъците от Мъртво море. Те се променят, Уил­сън. Но щом не искаш и да чуеш за това, няма значение - каза той и се загледа в далечината.

-      Как така се променят?

-      Не, не. Пий си кафето и се наслаждавай.

-      Стига, професоре. Не прави нещата по-трудни, от­колкото е необходимо.

Професорът се наведе напред. Лицето му отново беше сериозно.

-      И не става въпрос само за свитъците. Като че ли самата история се променя. И най-вече китайската ис­тория. Мисия Ездра е излязла от релси и Рандъл няма да се върне в „Ентърпрайз Корпорейшън“ поне докато сме живи.

-      Как така няма да се върне?

-      Ами... открихме негова снимка.

-      И какво от това?

-      Направена е трийсет и девет години след времето, в което го изпратихме.

Уилсън усети как го побиват тръпки.

-      Рандъл Чен е замесен в един бунт, известен като Въстанието на боксьорите.

-      Прочел съм всичко за Китай и никога не съм чувал за Въстанието на боксьорите.

-      Защото историята се пренаписва направо под кра­ката ни, Уилсън - през последните две седмици. С от­клоняването си от точките на мисията Рандъл Чен я про­меня. - Гласът на професора беше искрено настойчив. - Открихме негова снимка, със сините очи и всичко ос­танало, направена през хиляда осемстотин деветдесет и девета в околностите на Пекин.

-      Откъде си сигурен, че е истинска? - попита Уил­сън. - Може да е фалшификат. Пък и по онова време би трябвало да е към седемдесетте. - Уилсън скръсти ръце на гърдите си.

-      Да не би да си мислиш, че не го знам? - каза про­фесорът и поклати глава, сякаш разговаря с малоумник. - Ще ме изслушаш ли или не?

Уилсън никога не беше виждал професора толкова сериозен.

-      Добре, продължавай - най-сетне отвърна той.

-      Снимката е била направена от журналист по вре­ме на някаква странна церемония на бойни изкуства в провинция Хебей през хиляда осемстотин деветдесет и девета югозападно от Пекин. Заснет е човек, нари­чащ себе си Учителя - човек, който повел Средното царство във война, каквато светът никога не е виж­дал. Целта му била да убие всеки чужденец в Китай, до последния човек. Свикал повече от един милион китайски селяни в своята „боксьорска“ армия и на­редил чуждите посолства в Пекин да бъдат обсадени. В отговор Великите сили, тоест британци, французи, германци, руснаци, италианци, австралийци, японци и американци, мобилизирали войските си, за да осво­бодят своите граждани. Китай щял да бъде нападнат безмилостно от петдесет и пет хилядна армия и над четиристотин кораба. И точно тогава императрица Цъ Си обявява война на целия свят.

-      А стига бе - промълви Уилсън.

-      Казвам ти самата истина, Уилсън. Всеки от негови­те боксьори вярва, че е неуязвим за куршумите и сабите на който и да било чуждоземен дявол. Мислят си, че не могат да бъдат убити. Помисли за момент какво означа­ва това.

Уилсън разтърка слепоочията си.

-      Невъзможно.

-      Всеки ден през последните две седмици данните в Дейта-Тран се променят. Информацията се преобразява в друга. Историята просто се променя. Цял екип го сле­ди. Самата истина е.

-      Ами хартиените книги? Печатните издания? Исто­рията в тях променя ли се? - попита Уилсън.

-      Променя се навсякъде с изключение на спомените ни. Можеш лично да провериш, ако искаш.