В резултат на успешната му мисия финансовото благосъстояние на Уилсън бе почти невъобразимо. Притежаваше три къщи - в Калифорния, непосредствено до „Ентърпрайз Корпорейшън“ в щатския парк „Дел Нотр“, друга край Аспен, Колорадо, любимото му място за ски, както и голяма къща в родния му град Сидни, кацнала на върха на отвесна скала, гледаща към залива. Уилсън беше роден в Пасифика и с гордост би ви казал, че няма завършено образование, само зарязана докторска дисертация в университета в Сидни. Когато обаче прекалеше с чашките, често твърдеше, че имал „докторат по живот“.
Парите го караха да се чувства удобно. Осигуряваха му свобода и привилегии, но въпреки това не го направиха щастлив. Радостта се дава или спечелва, но определено не може да се купи.
Уилсън вече беше пропаднал на повече от 100 метра, дълбоко в сянката на Колорадското плато. Все още замаян, той ту идваше на себе си, ту отново губеше съзнание. Вятърът виеше в ушите му. Пластове докамбрийска скала, хиляди ивици червен и черен седимент, се носеха с бясна скорост покрай него. Синьото небе горе като че ли се смаляваше, докато той пропадаше все по-дълбоко.
Висотомерът му светна в червено.
Чу се силен звуков сигнал.
Време беше да дръпне връвта.
Обикновено обичаше да отваря парашута си в последния момент, поради което механизмът за автоматично отваряне беше изключен. Днес това беше решение, за което щеше да съжалява. Умът му бе замъглен и не можеше да посегне към гърдите си и да дръпне тита- ниевата халка; резултатът щеше да е фатален.
С тази скорост на падане Уилеън разполагаше само с още шест секунди живот.
Само шест секунди.
Спомените изпълниха ума му като вода, изсипана в празна кофа... Мисли за пътуването му в миналото, за срещата с Хелена; за опасностите, пред които се бяха изправили заедно. Руините на майте. Стоунхендж. Мълниите и земетресенията. Спомни си как стои в транс- портната капсула, разкъсван от страх, без да знае какво ще стане в следващия момент; единствената му утеха бяха думите на Бартън. После лазерите, които пронизваха плътта му. Невероятната болка да бъдеш улучен от куршум и внезапното облекчение на омега командата, която бе използвал да излекува раната.
„Омега командата...“ Думите „Активирай Славей“ се отрониха от устните на Уилеън и усещане за топлина изпълни цялото му тяло, сякаш във вените му потече гореща вода, започвайки от гърдите и плъзвайки навън до върха на пръстите на ръцете и краката му. Съзнанието му моментално се проясни и той посегна към гърдите си и издърпа връвта.
Намираше се само на четиресет и пет метра от дъното на каньона.
Водещият парашут изскочи от раницата, тялото му рязко се преметна при изпъването на въжетата и основния парашут. Найлоновият балдахин се отвори и въздушните клетки се издуха с пукот. Скоростта на Уилсън значително намаля, но въпреки това той се удари в земята с такава сила, че дробовете му останаха без въздух. Без да може да овладее положението, отскочи от каменистото дъно, повлечен от неуправляемия парашут, и блъсна глава в огромна канара, след което полетя с краката напред в широката десет метра река Колорадо.
Щом регистрираха водата, ремъците на Уилсън автоматично се освободиха и парашутът отлетя настрана.
Заради командата „Славей“ Уилсън не изпитваше болка; съзнанието му бе ясно, мислите - подредени и логични. Силното течение го повлече и той се озова изцяло под вода, без да е сигурен къде е горе и долу. Напълно спокоен, се отпусна в кафявата бързо течаща река и зачака. Бавно свали каската и я пусна във водата. Ако не си поемеше скоро дъх, със сигурност щеше да се удави. Усети как сърцето му започна да бие все по-бавно и по-бавно. Къде беше повърхността?
„Дръж се - каза си той. - Без паника.“
Коляното му закачи нещо. Там трябваше да е дъното на реката. Като си представи обстановката, Уилсън издиша малкото въздух, останал в дробовете му, потъна още повече, сви се на кълбо и се оттласна нагоре от твърдото дъно. С абсолютно изпънато тяло той се понесе към все по-ярката светлина, докато не се озова на повърхността и пое първата си глътка въздух за повече от минута. Напълни дробовете си с въздух, потопи се непосредствено под повърхността и заплува колкото се може по-бързо, докато не стигна до калния бряг. Летаргично измъкна очуканото си тяло на твърдата земя. обърна се по гръб - все още наполовина във водата - и издиша.
Кръв течеше от десетки драскотини по лицето и врата му.
Реши, че е време да се връща в „Ентърпрайз Корпорейшън“. После поклати глава.
„Ама че безумна мисъл в момент като този.“
Погледът му се насочи към ослепителната ивица пустинно небе високо над него. За трети път през последния месец се беше разминал на косъм със смъртта.
- Какви ги върша, по дяволите? - промълви той.
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън“
Аудиторията в централата на фирмата
21 юни 2084 г.
10:55 ч. местно време
63 дни преди началото на мисия Ездра
- Аз също имам специални способности - каза професор Оутър.
