Poslednata imperatrica полностью

В този момент Г. М. и Джаспър Тредуел се появиха на сцената и над 3500 души в аудиторията се изправиха на крака и избухнаха в спонтанни аплодисменти. Два­мата Тредуел пристигнаха точно навреме и образите им цъфнаха на двата 20-метрови екрана, увиснали над тях. Уилсън също се изправи и издърпа професор Оутър. Служителите и постоянните контрактори бяха задъл­жени да присъстват на изявленията на компанията, но професорът предпочиташе да иде в ада, отколкото да танцува под звуците на такава предвидима корпоративна музика. В резултат той беше единственият, който не аплодираше.

Г. М. излезе на сцената в алено „Сегуей ПТ“ - за­хранвано с електричество двуколесно средство за прид­вижване с автоматичен баланс. Истинското му име беше Годфри Мартин Тредуел, той бе изпълнителен директор, председател на борда и главен акционер на „Ентърпрайз Корпорейшън“. За всички освен за жена си Годфри Мар­тин беше известен като Г. М.; на възраст над 120 години, той беше начело на компанията в продължение на пове­че от седем десетилетия. И тези десетилетия определено бяха период на просперитет. Именно Г. М. бе превърнал „Ентърпрайз Корпорейшън“ в онова, което тя бе днес - най-голямата и най-печеливша компания в света.

„Изглежда наистина стар“ - помисли си Уилсън. Като че ли никакви пари и вървящата с тях наука не бяха в състояние да спрат процеса на стареене. Носеха се слу­хове, че Г. М. всеки ден се подлага на две преливания на соматични стволови клетки, за да поддържа качеството си на живот. Въпреки това резултатите трудно се забе­лязваха. През трите години, откакто Уилсън за първи път се срещна с лидера на „Ентърпрайз Корпорейшън", той бе остарял значително.

Зад Г. М. крачеше внукът му Джаспър Тредуел, пре­зидент и несъмнен наследник на трона на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Разликата във възрастта им надхвърляше половин столетие, но въпреки това приликата между тях бе поразителна. И двамата бяха слаби, с подобни черти на лицето - остър тесен нос, гъсти тъмни вежди и широко чело. Очите им бяха дълбоко поставени, с лешников цвят и пронизваха този, към когото се обръщаха. Професорът все казваше, че „приличат на миещи мечки в хубави кос­тюми“. Най-ярката разлика между двамата беше косата на Джаспър, която бе кафява и подстригана късо като на Г. М., чиято коса пък бе съвсем бяла и оредяваше на теме­то. И двамата носеха еднакви сиви костюми на фино бяло райе и еднакви сиви кожени обувки, с което подчертаваха още повече приликата си. Характерните им вратовръзки бяха алени, на малки бели точици.

Бурните аплодисменти продължиха, докато Г. М. под­кара към предната част на сцената и спря точно върху знаците на пода, където камерите можеха да го заснемат най-добре. Докато слизаше внимателно от персоналния си транспортьор, спокойното му лице изпълни екраните не само в аудиторията на „Ентърпрайз Корпорейшън”, но и на повече от 2500 други места по света. Гласът му щеше да бъде преведен на над двайсет езика и излъчен едновременно на повече от три милиона служители.

Старецът вдигна тънката си ръка, тълпата престана да ръкопляска и почти едновременно зае местата си. Леш­никовите му очи, изпълнени с опит и съпричастност, се обърнаха към малката камера, увиснала във въздуха пред него.

-      С всяка година конкуренцията става все по-голяма - каза той. Дълбокият му глас бе някак опияняващ. - И всяка година сме принудени да даваме повече, понякога за по-малко. От петдесет години ние сме най-голямата и най-печеливша компания на света. Организацията, с ко­ято се сравняват останалите. Целта на всеки конкурент. Пример за всеки амбициозен бизнес. - Г. М. посочи ка­мерата. - Имам една тайна за всеки от вас. Не логото на „Ентърпрайз Корпорейшън“ ни прави велики, нито балансите ни, активите, контрактите или множеството ни партньори. Не дори и клиентите ни. - Той направи пауза. - А всички вие.

Джаспър стоеше отзад и отдясно на Г. М., сякаш го­тов да го подхване, ако залитне назад. Висок, силен и внушителен, той внимателно наблюдаваше лицата на хората пред него. Един ден щеше да поеме ръководство­то на компанията от дядо си. Всички го знаеха. Това бе идеалният план за наследяване. Той гарантираше, че предаването на властта никога няма да повлияе на край­ния резултат или на настроенията на пазара.

-      Всички вие сте тази компания - прочувствено каза Г. М.

За всеки слушател в залата и за онези по останалия свят това бе самата истина - за всеки с изключение на професор Оутър.

-      Ама че врели-некипели - прошепна той в ухото на Уилсън и се отдръпна. После отново се наведе напред. - Не мога да повярвам, че хората се хващат на този сан­тиментален боклук!

-      Млъквай - прошепна му в отговор Уилсън. Но въ­преки това негативният коментар на професора вече го караше да се съмнява в онова, което чува.