Poslednata imperatrica полностью

-      Защо дойде тук? - остро попита той. - Защо при нас? Вие си имате имперската армия. - Той отново се изсмя. - Армия, неспособна да победи дори дребните жълти нашественици на север.

Рандъл отпусна ръце. Не беше впечатлен от сарказ­ма, беше го очаквал.

-      Онова не е моята армия - кисело рече той. - Гене­ралите са подкупни. Не слушат. Поражението им в Ман­джурия е начинът, по който им давам урок. Не предлагам помощ на имперската армия. Абсолютно никаква помощ.

Ли Тан посочи към Рандъл.

-      Облечен си в одежди на император, но не си Синът на небето Куан Су.

Драконът с петте нокътя, символът на императорска­та власт, принадлежеше единствено на императора или съпругата му. Всеки друг, който дръзнеше да го носи, се наказваше със смърт.

-      Куан Су вече не управлява Китай. Аз управлявам.

-      И кой си ти? - попита Ли Тан.

-      Аз съм любовникът и учител на императрица Цъ Си, регент и владетелка на Китай, богинята на Средното царство. - Гласът му премина във вик. - Като неин учи­тел предлагам на всеки от вас слава и неизменна победа над западните нашественици! Предлагам ви да се обу­чите и да станете неуязвими! Заедно можем да освобо­дим държавата си от чуждестранните дяволи!

-      Ловенето на стрели е едно - гневно рече Ли Тан, - но неуязвимостта от куршуми е съвсем друго.

Без да откъсва поглед от синеокия, той отстъпи назад и взе карабината „Краг-Йоргенсен‘‘ от един от хората си. После вдигна оръжието и се прицели в дракона, из­везан върху златната роба на натрапника.

Рандъл отново зае позата на богомолка. Ръцете му се задвижиха в плавен ритъм и той издиша дълго и бавно.

Карабината изтрещя.

Куршумът полетя през двора.

Като следеше с лекота проектила, Рандъл вдигна дясната си ръка. Не усети болка, а само удара на 30-калибровия куршум, който улучи дланта му в средата. После нажеженото парче олово просто падна на земята и сне­гът засъска при допира с метала.

Рандъл вдигна ръка над главата си, за да я видят всички.

По кожата му нямаше дори драскотина.

Тълпата зяпна. Един по един мъжете паднаха на ко­лене пред живия бог, застанал срещу тях. Единствено Ли Тан остана прав, с увиснала челюст, неспособен да повярва на очите си.

Рандъл отново зае дзен позата и погледна към него.

-      Можеш да коленичиш, мой млади боецо. Добре се справи.

Сцената в много отношения напомняше на Рандъл за първата му среща с лорд Елгин преди повече от трий­сет и осем години. И въпреки това сега той се чувства­ше много по-могъщ. Неизмеримо по-могъщ. Наистина беше жив бог - човек, който не бе остарял и с един ден за близо четири десетилетия.

-      С подходящото обучение вие също можете да бъдете неуязвими за куршумите и остриетата на западните на­шественици - извика Рандъл. - Заедно ще отървем Китай от чуждоземните дяволи и ще освободим страната си от зловредното им влияние. Всички вие ще бъдете водени от моята ръка. Този клан вече няма да се казва „Голям меч“, а от днес нататък ще бъде известен като И Хо Туан, „Обеди­нените в правотата си боксьори“. За всеки от вас, боксьо­ри мои, аз нямам име. Ще ме наричате единствено и само Учителя.

Тук, сред руините на крепостта Шандун, спокойна­та дрямка на Рандъл най-сетне бе свършила. Той се бе събудил от своя живот на върховни наслади и бе открил Китай насред същински кошмар. Време беше да поеме нещата в свои ръце. Време бе да завладее Азия за добро­то на Средното царство. Светът беше негов и той няма­ше да спре пред нищо, докато не постигне всичките си цели. Историята щеше да бъде пренаписана и той един­ствено щеше да насочва хода ѝ.

Никой от присъстващите в крепостта Шандун не мо­жеше да разбере, че стои пред човек, изпратен от бъде­щето, което щеше да настъпи след 180 години. И въпре­ки това ролята на пътешественик във времето не беше източникът на невероятните способности на Рандъл. Източникът беше просто дърво - древно дърво, оцеляло повече от 5000 зими. Дърво, свързано със самата душа на планетата; със сока, който даваше невъобразимата магия - неуязвимост, издръжливост, скорост, дори си­лата да спре разрушителното действие на самото време.

-      Китай ще се вдигне на война - рече си Рандъл. - На свещена война.

И враговете му бяха безбройни и твърдо решени. Западът беше издевателствал над Китай достатъчно дълго. Чужденците дрогираха народа му с опиум, ограбваха полезните изкопаеми и плодовете на земята. Време беше да се сложи край на господството и ла­комията им. На Изток най-сетне се бе събудила нова сила. Магическа сила, по-могъща от всяка друга, която е записвана някога.

Историята ще се промени завинаги, осъзна Рандъл. Въстанието на боксьорите беше започнало.

Трийсет и осем години по-рано

2.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на земното спокойствие

14 юни 1860 г.

14:04 ч. местно време

Императрица Цъ Си изръмжа раздразнено.

-      Открийте кой е предателят! - озъби се тя. - Той предаде Цин и трябва да бъде наказан! Семейството му трябва да бъде наказано!