Великият евнух Ли Лиен-ин стоеше като дървена кукла между двамата си помощници. И тримата бяха направили чупка в кръста под ъгъл четиресет и пет градуса, забили погледи в някаква точка върху пода от полиран камък.
Гневните стъпки на императрица Цъ Си зачаткаха в хладната тишина на двореца, докато тя крачеше ядосано напред-назад из залата за аудиенции. Не можеше да повярва, че династията Цин така лесно бе победена в Далиен. Генерал Лин беше твърде самоуверен, реши тя. Но въпреки това армията под негово командване беше най-малко пет пъти по-голяма от жалките британски и френски сили. Яростта кипна в гърдите ѝ. Бяха я предали! Бяха предали съпруга ѝ, император Сиен Фън, седмия владетел от династията Цин. Бяха провалили Средното царство.
Китай отново щеше да бъде оставен на произвола на злата воля на чуждоземните, както бе след Първата опиумна война. Сключеният в Нанкин мирен договор бе катастрофа за страната. Британците бяха откраднали Хонконг и заедно с французите и германците бяха установили легации в пристанищните градове Шанхай, Нинпо, Фуджоу, Кантон и Амой. Дори бяха настояли за легации в самото сърце на Китай - зад стените на Пекин! Цъ Си не можеше да понесе подобно нещо. Нито би се съгласила на легалната търговия с опиум в границите на страната - би предпочела да умре от собствената си ръка, вместо да позволи подобно нещо. А сега се оказваше, че американци, италианци, руснаци и японци също искат дял от Китай. Императрицата подуши въздуха и лицето ѝ се изкриви в погнуса. Сякаш можеше да долови миризмата на гнилоч на чуждоземните дяволи, носеща се над високите стени на императорския дворец.
Цъ Си мразеше западняците повече от всичко на този свят. Те продаваха по най-скверен начин опиум на народа ѝ. Настояваха за права, които не заслужаваха. Осмеляваха се да оспорват властта на императорския двор. Щом съпругът ѝ не искаше да се опълчи решително срещу западните орди, тя щеше да го направи.
- Трябва да се освободите от гнева си - посъветва я Ли Лиен.
Императрицата бързо го приближи и го прикова с изгарящия си поглед.
- Нима гневът ми не е прекрасен? - попита тя с леко язвителен тон.
Евнухът Ли Лиен представляваше внушителна гледка. Висок метър и осемдесет, той се извисяваше над всички останали в императорския двор. Средният ръст на китайците беше около метър и петдесет. Самата императрица беше метър и петдесет и пет. Подобно на повечето от 2800-те евнуси, живеещи и работещи в Забранения град, Ли Лиен бе кастриран като момче чрез хирургическа процедура, която бе премахнала пениса и скротума му. Единственият недокоснат мъж между стените на Забранения град след залез слънце беше самият император. Заради безопасността на огромните му хареми използването на евнуси, известни като „полумъже“, беше необходимо зло - само така можеше да е сигурно, че всяко дете, заченато в заемащия шестстотин хектара комплекс, е истински потомък на Сина на небето. Евнусите вършеха всякаква работа, като се започне от готвенето и чистенето и се стигне до администрация и градинарство, дори играеха роля на военна гвардия.
Цъ Си се загледа нагоре към великия евнух, чиято бръсната глава разкриваше едва доловима паяжина от вени при слепоочията. Това бе единственият знак за страха, който се надигаше в него. Като се движеше нарочно в полезрението му, Цъ Си огледа внимателно лицето му.
- Нима вече не съм прекрасна за теб? - попита тя.
В огромната зала цареше тишина, докато той обмисляше отговора си.
- Винаги сте прекрасна, императрице. Както утринното небе винаги трябва да има слънце, и аз трябва да имам вас.
Пискливият му, подобен на женски глас подръпна подходящата струна на Цъ Си и за момент тя отново се почувства спокойна.
- Трябва внимателно да обмислите възможностите си - каза Ли Лиен.
Императрицата беше облечена в дълга копринена одежда, наречена
