Poslednata imperatrica полностью

-      Бандитите от Тайпин трябва да бъдат основната ни грижа - разпалено каза Су Шун. - Техните войници на­брояват над половин милион души и предстоящите им действия срещу Шанхай трябва да бъдат наш основен приоритет. Отклоняването на вниманието ни от това ва- жно начинание може да се окаже катастрофално.

-      Червените дяволи са само на сто и петдесет кило­метра от стените на този свещен дворец, а вие говорите за заплахата от Тайпин? - попита Цъ Си. - Те застра­шават южните ни провинции вече повече от десет годи­ни. - Цъ Си посочи на югозапад. - Червените дяволи са унищожили най-силната ни крайморска твърдина само за няколко дни. Ако не отвърнем подобаващо, след сед­мица може да тропат на портата на този дворец.

Су Шун се изкиска.

- Тайпинското въстание е голямо злощастие за тялото на Китай, императрице. Сърцето на страната е засегна­то от тяхното предателство. Жалката атака на червените дяволи е просто неприятност за крайниците, при това незначителна. Червените дяволи са нищо. Дори името им отразява глупостта им.

Названието „червени дяволи“ беше лепнато на бри­танците, след като първият им официален пратеник в Китай лорд Макартни пристигнал в страната от името на крал Джордж III. Макартни бил удостоен с аудиен­ция от може би най-успешния китайски император, мо­гъщия Циенлун. Британецът бил толкова изтощен от жегата и изгорял от силното слънце, че презрителното прозвище завинаги останало запазено за западняците.

-      Та те нямат дори двайсет хиляди души - продължи Су Шун. - Каква заплаха биха могли да представляват за нас? Британците и французите са завладявали крепости­те Дагу и преди, по време па Първата опиумна война, но нуждата им да търгуват с нас е толкова голяма, че въпре­ки това успяхме да победим псетата на преговорите. И по този начин да ги прогоним. Трябва да внимаваме най-вече с тайпините. Безброй въстаници са потеглили срещу великия Шанхай и те трябва да са основната ни грижа.

-      Благородният Су Шун е убедителен - каза Цъ Си, ставайки отново от мястото си. - Но говори глупости. По Суей получи коприненото въже, защото се съгласи с условията на договора от Тиендзин. Значи твърдите, че сте победили червените дяволи в преговорите? Кажете ми как. Уверявате, че сте ги прогонили? Лорд Елгин идва насам с армията си, за да наложи съглашението, с което според вас сме ги победили! Идват с по-модерни оръжия, с по-нови кораби и най-важното, с по-добро разузнава­не. Сенге Ринчен е най-великият военачалник в Азия, а въпреки това не е успял да удържи крепостта Уей. Точно в този момент другите укрепления при Дагу сигурно вече падат в ръцете на чуждоземните дяволи.

Тя седна отново на мястото си.

Принц И се изправи.

-      Моите шпиони твърдят, че Ринчен е оставил Уей да падне във вражески ръце, за да постигне друга цел. Предполагам, че част от стратегията му е била да допус­не червените дяволи в крепостите. Изтеглил е конница­та и пехотата си, за да посрещне врага при укрепения Тиендзин, следователно всичко е под контрол.

-      Колко уместно би било - обади се принц Чен. - Червените дяволи могат да бъдат разгромени точно там, където беше подписан онзи жалък договор.

-      Не могат да ни победят - добави принц И. - Раз­полагат с по-малко от двайсет хиляди души. Намират се далеч от домовете си, продоволствените им линии са опънати до скъсване и ще се опъват още повече с от­далечаването им от брега. И което е най-важно - каза той с известно задоволство, - те се опитват да постигнат невъзможното! Опитват се да победят всемогъщия Цин против волята на Сина на небето.

Цъ Си ясно съзнаваше как участниците във военния съвет не са в състояние да видят каквото и да било из­вън собственото си самомнение. Чуждоземните дяволи наистина представляваха заплаха за Средното царство, в това нямаше никакво съмнение. И онзи синеок китай­ски съветник на лорд Елгин със сигурност беше част от преимуществото им.

-      Мога ли да предложа компромис? - меко рече тя.

-      Какво предлагате? - отвърна Му Ин.

-      Определяме награда за главите на нашественици­те - отвърна тя. - Сто таела²¹ за бял варварин, петдесет за черен. - Цъ Си имаше предвид сикхите, доведени от британците от Индия. - Това ще осигури допълнителен стимул на войниците и съюзниците ни да се бият. Не бива да сме самодоволни. Те наистина са заплаха.

-      Битката ще ни струва два милиона таела - абсолютно безизразно каза Су Шун. - Това е цена, която не е нужно да се плаша.

-      Стойността на Средното царство е безкрайна. Два ми­лиона таела за унищожаването на врага са като чаша вода от Императорския кладенец. Разходите са незначителни.

-      Наистина ли смятате, че червените дяволи предста­вляват заплаха за нас? - коварно попита Су Шун.

-      Да, наистина - отвърна Цъ Си.