-      Мисля, че е най-добре императорът да напусне Заб­ранения град и за по-сигурно да се оттегли в родната Манджурия, северно от Великата стена - продължи Су Шун. - Щом, както твърдите, сме изложени на опас­ност, подобаващо е Небесният принц да отдаде почит на достойните си предци и да се моли за благополучие.

Цъ Си знаеше, че ако Сиен Фън напусне Забранения град, властта ѝ ще бъде сериозно ограничена. Строгият етикет на Великото вътре правеше трудна всяка аудиен­ция със Сина на небето, докато се намира в двореца. От друга страна, тя се радваше на почти неограничен дос­тъп до него. Освен това не биваше да забравя и уговор­ката си със Сенге Ринчен - ако монголският господар постигнеше успех в отбраната, тя трябваше да легне с него не другаде, а в леглото на самия император. Науче­ше ли, че е дезертирала с двора в Манджурия, Ринчен вероятно щеше да изостави защитата на Средното цар­ство. Но най-нежелателната от всички възможности бе Сиен Фън да замине на север без нея - в този случай Цъ Си щеше да изгуби целия контрол над императора и Су Шун със сигурност щеше да го настрои срещу нея.

-      Синът на небето не бяга от противниците си - гор­до рече Цъ Си. Тя погледна болния си любовник на ви­сокия трон и уморените му очи примигнаха към нея. - Синът на небето унищожава враговете си с меч или с коварство - драматично добави тя. - Той никога не отстъпва. Синът на небето е душата на тази велика импе­рия. И точно сега се нуждаем най-много от него.

Сиен Фън успя да пусне само немощна усмивка на жената, в която се беше влюбил. Но тя бе достатъчна, за да покаже на Цъ Си, че разполага с пълната му подкрепа.

-      Щом е така - обяви Су Шун, - не бива да се съглася­ваме на никакви допълнителни отстъпки пред нашестве­ниците. Трябва да им се даде урок и договорът от Тиендзин да бъде отменен. - Су Шун правеше нещата възможно най-сложни за Цъ Си. - Напълно съм готов да подкрепя плана ви, императрице, но условията трябва да са тези.

-      Нужен е среден път - каза Цъ Си. - Щом червени­те дяволи са успели да овладеят всички крепости Дагу, този съвет трябва да изпрати пратеници, които да заба­вят нашествието на Елгин с ласкателства, заплахи и шикалкавене. Междувременно ще съберем огромна армия, която да не може да бъде победена от чуждоземните дя­воли. Татарската кавалерия на всяка цена трябва да бъде изтеглена на север от Шанхай, за да задържи армията на лорд Елгин на югозапад от Тиендзин. Докато преговаря­ме, ще съберем допълнителна монголска и манджурска конница от провинциите. Ще използваме десетата от класическите Трийсет и шест стратегии - ще се усмих­ваме и ще крием кинжал зад гърба си. Ще маскираме силната си воля зад покорна външност.

-      И когато сме готови, ще атакуваме - подкрепи я принц Кун. - Едва тогава ще обявим и наградата.

-      Отличен план - заяви Су Шун. - Съгласен съм.

-      Имате и моята подкрепа - каза генерал Лун.

-      Първо ще се справим с червените дяволи - съгласи се Му Ин. - След това събраната армия може да се насо­чи на юг, за да се справи с тайпинските въстаници.

-      Отличен план - призна принц И.

-      Току-що ни поведохте по пътя към победата - каза Су Шун на Цъ Си, сякаш ѝ правеше комплимент. - Когато победим, ще бъдете наградена за вашия ум и коварство.

Цъ Си много добре разбираше какво има предвид той - ако стратегията ѝ се провалеше, щяха да ѝ предло­жат донесено в палисандрова кутия червено копринено въже, завързано на примка. Членовете на императорска­та фамилия не биваха обезглавявани заради провалите си като обикновени престъпници, вместо това им се предлагаше коприненото въже. До залез слънце на съ­щия ден те трябваше да се обесят, в противен случай ги очакваше „смърт от хиляда порязвания”.

Му Ин продължи според традицията:

-      Моля, станете. - Всички членове на военния съвет станаха от местата си. - Почитаемият съвет взе реше­ние. Събрали сме се в Двореца на небесната чистота да предложим напътствия на Сина на небето. Тази благородна сграда някога е била дом на могъщия Циенлун, нашия най-почитан и уважаван бивш император и пра­дядо на могъщия Сиен Фън. Тази зала е специална за Сина на небето и преките му прадеди. Всички решения, взети на това свещено място, получават силата и закри­лата на Циенлун и дядо му Канси. В качеството им на най-почтени и достойни от всички велики господари на Средното царство, днес ние ги молим за тяхната благо­словия, както и за твоята, Сине на небето.

Всички погледнаха към болнавия Сиен Фън.

-      Продължете - безсилно рече той.

Перейти на страницу:

Похожие книги