Poslednata imperatrica полностью

Цъ Си вдигна поглед към четирите йероглифа, дръз­ко изписани над златния трон на Сина на небето. Джън Да Гуан Мин. Това означаваше „почтен и открит“. Дъл­боко в себе си тя знаеше, че днес бе надхитрена и че животът ѝ е застрашен. Ако нещо се провалеше, няма­ше да я спаси дори фактът, че е майка на следващия Син на небето. Сякаш гордото знаме на Цин, висящо от покрива, беше пародия на случилото се днес на това място - нищо между стените на Забранения град не беше почтено, когато животът на императора малко по малко напускаше тялото му. Просто хората с амбиции за трона се боричкаха да видят кой ще го заеме. Както в Забранения град имаше безброй стени зад стените, така и Средното царство бе заобиколено от врагове. В резултат имаше битки в битките както извън стените, така и между тях.

14.

Британска щабквартира

8 км югоизточно от Тиенлзин

Китай

28 август 1860 г.

21:14 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 178

Както беше предсказал Рандъл, крепостта Жен вдиг­на бялото знаме без нито един оръдеен залп. Малко след това укрепленията Хай, Мен и Гао, следващите по големина, също сведоха знамената си пред могъще­ството на Британската империя. Крепостите Дагу, гор­достта на морската защита на Цин, вече бяха изцяло в британски и френски ръце. Макар лорд Елгин да не го беше целил, купищата трупове, погребани в калта пред очите на обитателите на Жен, допълнително отслабиха решимостта на китайците да се сражават в една на вид обречена битка. И като се добавеше очевидното изтегля­не на непобедимия Сенге Ринчен, защитниците не виж­даха причина да остават на постовете си.

Така победата за лорд Елгин стана още по-невероятна. Не само че беше превзел Дагу с минимални загуби, но и другите крепости бяха непокътнати. Наред със за­пасите от храна и прясна вода, арсеналът на съюзници­те се подсили от над четиристотин оръдия и мунициите към тях. Освен това бяха взели над 2000 пленници.

През изминалите четири дни британската щабквар­тира беше преместена по искане на Рандъл от Пей Тан до бреговете на река Хай, само на осем километра югоизточно от град Тиендзин. Французите се придвижваха покрай южния бряг на реката, а британците - покрай северния. Районът беше приятен, на югозапад от плани­ните Иеншан, с по-сух климат, отколкото по крайбрежи­ето. Зелените полета нямаха нищо общо с гъмжащите от комари тресавища около Дагу. Летният сезон на му­соните беше към края си и времето започна да се оправя - имаше повече слънце и от Сибир подухваха по-хладни есенни ветрове. За изненада на Рандъл селата около Ти­ендзин вече бяха изоставени, когато британците и фран­цузите поеха на северозапад. Понякога в кирпичените колиби покрай черния път откриваха недоядена храна на масите. Реката бе задръстена от изоставени джонки и баржи, които трябваше да бъдат преместени, когато лорд Елгин продължи нагоре по течението на борда на плитко газещия „Гренада“. Ясно беше, че изтеглящата се татарска конница бе предупредила земеделците и крайречните жители да бягат, защото ордите на черве­ните дяволи напредват към Пекин.

Крепостта Тиендзин беше стратегически важен пункт за Китай в продължение на над 1200 години. Само на 170 км югоизточно от Пекин, тя бе точката, където реките Хай и Пейхо се срещаха с канала Сейхо и Имперския ка­нал - изкуствена, дълга 960 км река, построена през 618 г. Тук се събираха повечето товари с храни, чай и копри­на, пътуващи за Пекин и на юг към Дагу.

Десетте най-старши командващи британските сили се бяха събрали на празнична вечеря във военен стил и седяха в кръг около огнището - повече заради светли­ната, отколкото за да се стоплят. Вече минаваше девет вечерта и слънцето се бе спуснало зад планините преди повече от час. Пращящият огън гореше в чудесно офор­мен пръстен от бели камъни. Горящите цепеници стене­ха и пукаха ожесточено поради влагата в дървесината, а от време на време дори избухваха. Макар вечерта да бе топла, лорд Елгин настоя да запалят огъня и заради жегата всички бяха насядали далеч от пламъците със свалени куртки. Повечето пушеха лули и пури. Конякът се лееше свободно и с всяка чаша езиците се развързва­ха все повече.

-      Радвам се да чуя, че Цин възнамеряват да предадат и Тиендзин - наперено рече лорд Елгин. - Утре ни очак­ва поредният славен ден.

-      Старият ми приятел генерал-губернаторът Ханфу ще бъде много доволен да ме види, сигурен съм - отвърна Хари Паркс. Настроението в лагера беше приповдигнато след издигането на белите знамена над крепостите Дагу.

-      Ние сме най-могъщата сила в Азия - каза сър Хоуп на Рандъл, сякаш се опитваше за пореден път да докаже думите си. - Както и да бяхме атакували крепостта Уей, при всички положения щяхме да я превземем. Онези не­кадърници нямаха никакъв шанс срещу калените ни в битки войници.

Рандъл вдигна замисления си поглед от пламъците, ближещи дървата в центъра на лагера.

-      Прекалената самоувереност е единственият истин­ски противник - каза той, без изобщо да се замисля.