Poslednata imperatrica полностью

-      Съветвахте ни да се боим от монголския господар Сенге Ринчен - продължи сър Хоуп. - Той обаче се ока­за истински страхливец, господин Чен. Можете ли да обясните действията на онзи жълт търбух?

-      Не можем да сме сигурни какви са плановете му, сър Хоуп - отвърна Рандъл. - Но се боя, че Ринчен още не е изиграл всичките си карти. В момента хиляди тата­ри се установяват на лагер между нас и Пекин. Монгол­ският господар не бяга от битката. Той изчаква, при това неслучайно. И когато атакува, ще го направи с много­бройна войска. Не забравяйте, че онзи жълт търбух, как­то го нарекохте, вече ви победи веднъж в тази кампания. Ще наблегна отново - не бива да го подценяваме.

Сър Хоуп се изсмя пренебрежително.

-      Онзи ден просто извади късмет в калта. Проклети­те му коне се справяха по-добре в отвратителната тиня на тази прокълната земя! Просто извади късмет, това е. - Гласът му затихна, изпълнен с отвращение.

-      Искате да се страхуваме от Сенге Ринчен? - попита лорд Елгин и се усмихна на сър Хоуп, сякаш това беше най-нелепият въпрос на света.

-      Не съветвам да се страхувате - отвърна Рандъл. - А просто да го уважавате.

-      И ще го уважаваме - каза Хари Паркс. - Но в замя­на искаме капитулацията на Цин. Колко силни може да са, щом утре възнамеряват да предадат официално не само крепостите Дагу, но и укрепения Тиендзин? Дават си сметка, че нашите оръдия са по-добри от техните. Че хората ни са по-опитни и по-добре обучени. И осъзна­ват, че всемогъщият Бог е на наша страна.

Китайски сервитьори сновяха около лагерния огън и отнасяха празните чинии, докато други пълнеха чаши с коняк, някои повече от половината. Рандъл вдигна ча­шата към устните си в опит да пропъди миризмата на смърт от ноздрите и ума си. Но алкохолът само подкопа тактичността му.

-      Нима искате да се страхуваме от господаря на джу­джетата Сенге Ринчен? - попита кипналият сър Хоуп. - Аз не се страхувам от никого, особено от китаец!

-      Той е монгол - отвърна Рандъл.

-      Може би говореше за вас - бързо се обади лорд Елгин.

Офицерите се разсмяха.

-      Трябва да разберете, господин Чен - каза генерал Нейпиър, който бе останал сериозен, - че именно ки­тайците трябва да се страхуват от нас. Ние дойдохме да затвърдим правата си - нашите британски права да търгуваме открито и честно. Не искаме да покоряваме Китай, а само да му дадем урок, който никога няма да забрави и който ще е от полза за всички.

-      Някога опитвали ли сте опиум? - попита Рандъл. Думите изскочиха от устата му, преди да успее да ги спре.

Лагерът изведнъж се смълча. Дори китайските сер­витьори се заковаха на място, когато чуха думата опиум.

-      Това е отвратителен наркотик - продължи Рандъл. - Самата кралица Виктория е забранила продажбата му във Великобритания, но въпреки това вие избирате да го продавате тук. Не ми говорете за честна търговия. За да бъдеш честен, трябва да наложиш едни и същи правила и за себе си, и за останалите.

Шокираният генерал Нейпиър погледна към лорд Елгин за напътствия. Ясно беше, че разговорът е засег­нал оголен нерв.

Хари Паркс незабавно се притече в защита на бри­танската търговия.

-      Господин Чен, говорите за неща, които явно не раз­бирате. Китайските селяци искат този наркотик. Те не са като вас. Мнозина нямат за какво да живеят. Те са бедни, - негодни за нищо роби в много отношения. Необразовани хора с безцелен живот. Затова мисля, че не подобава да съдите кой трябва да има достъп до опиум и кой не.

-      Тогава защо не се продава в Обединеното крал­ство? - попита Рандъл.

-      Защото сме цивилизована страна! - рязко отвърна лорд Елгин. - Проклетите тукашни селяци нищо не зна­ят! Живеят ден за ден.

-      Опиумът е добър за избиване на невинните - горчи­во рече Рандъл. - Вашите хора и слугите им изнасили­ха всяка жена в Пей Тан, независимо дали е млада или стара. Говори се, че жените накрая започнали да тровят себе си и дъщерите си с опиум, за да се спасят от мъче­нията на вашите хора. Трябва да спрете това непрекъс­нато посегателство върху местните жени! Те са невинни и трябва да бъдат защитавани. Известен сте като човек на честта, лорд Елгин.

-      Чест! - с отвращение се изсмя лорд Елгин. - Из­насилването е цената на тази война, млади човече! Цин вбесиха империята и народът ще плати цената! Колкото до употребата на опиум, наистина е по-добре да си на­пълнят дробовете с наркотика, ако по този начин ще се спасят от безчестието. Стига, за бога! Не си отваряйте устата по тази тема! Не моралът на Британската импе­рия е подложен на изпитание, а договорът от Тиендзин!