Последният убиец, Лоу У, изучаваше от мрака засилващата се суматоха в лагера. Удобният момент беше отминал и той скри мачетето си във високата трева колкото се може по-тихо. Нямаше причина да напада точно сега синеокия, особено след като видя как другарите му се провалиха така драматично. Червените дяволи скоро щяха да разберат, че Лоу У е измамник, когато открият, че не говори свободно кантонски. Най-важното сега бе да съобщи на Сенге Ринчен за бойното майсторство на синеокия - и за това как китайският предател се бе хвърлил на помощ на червения дявол лорд Елгин. Най-доброто решение беше да се омита и Лоу У отстъпи назад в сенките с надеждата, че ще успее да се измъкне от лагера на съюзниците, без да го забележат.
Тиендзин
170 км югоизточно от Пекин, Китай
1 септември 1860 г.
17:23 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 182
В продължение на повече от четири дни Хари Паркс и генерал Грос участваха в официалните срещи в укрепения град Тиендзин. Както се очакваше, генерал-губернаторът Ханфу представляваше Цин, както бе правил и две години по-рано. Той беше достолепен възрастен мандарин с треперещи ръце, вече свикнал да се среща лице в лице със западните нашественици.
Този път обаче великия секретар По Суей го нямаше - и отначало Цин не споменаха нито дума за смъртта му. Едва на третия ден Ханфу уведоми съюзниците, че По Суей е получил коприненото въже заради глупавото си съгласие да сключи договора ог Тиендзин.
Новината за участта на великия секретар трябваше да шокира съюзниците, но не постигна този ефект. Хари цитира думите на лорд Елгин: „Не е бивало да се съгласява с договора, ако не е имал нужната власт“, след което разговорите продължиха и британците и французите настояваха упорито за всякакви допълнителни репарации, за каквито се сетят.
Всеки ден, когато влизаше в укрепения град, Хари беше необичайно нервен. Зад стените на Тиендзин не се виждаше почетна стража на Цин и това само го правеше още по-подозрителен. На всеки завой очакваше засада, но въпреки това успяваше да покаже външно спокойствие и увереност. Британските искания бяха ясни - крепостите Дагу и Тиендзин официално да се предадат на съюзниците, премахване на митата за британски и френски стоки и Синът на небето отново да легализира търговията с опиум. И - което беше най-важното - резиденциите на британските и френските посланици да бъдат зад стените на Пекин. Освен това Хари настоя за аудиенция на лорд Елгин с император Сиен Фън в Забранения град - искане, което изглеждаше по-трудно за осъществяване от всички останали.
Привечер Хари и дипломатическият му антураж се връщаха с коне в британската щабквартира и докладваха за събитията от деня на борда на „Гренада“. Преговорите вървяха добросърдечно, но с всеки изминал ден раздразнението на лорд Елгин растеше. Цин се отнасяха към Британската империя с явно уважение, но безкрайните формалности на всяка среща намирисваха по-скоро на тактика за протакане, отколкото на искрено желание за помирение.
Беше иронично, но съюзниците вече бяха окупирали крепостите Дагу, британското знаме се вееше гордо над бойниците, но въпреки това представителите на Цин говореха надълго и нашироко за условията около официалното предаване на укрепленията. Все още дори не бяха започнали дискусията около предаването на Тиендзин. И за да бъдат нещата още по-объркани, Сенге Ринчен и татарската му конница бяха напълно изчезнали, сякаш никога не бяха съществували. Цин категорично отказваха да го обсъждат и просто заявяваха, че бил монголски предател.
Хари Паркс беше добре известна фигура в правителствената йерархия заради участието си в аферата „Стрела“, когато използва възможността да започне Втората опиумна война, след като имперският комисар на Кантон Ие Минчен нареди на войниците си да се качат на плаващия под британски флаг кораб и да арестуват екипажа му. След това хората на Минчен изхвърлиха товара опиум през борда и именно този факт завъртя колелото на войната.
С подобна безславна репутация Хари Паркс нито се харесваше, нито се ползваше с доверието на мандаринските бюрократи и в резултат те с огромно удоволствие се преструваха, че го уважават, като в същото време най-безочливо го очерняха зад затворени врати.
Всеки ден при завръщането си на „Гренада“ лорд Елгин и най-старшите му съветници, сред които и Рандъл Чен, изслушваха внимателно доклада за всички действия и противодействия по време на заседанието. Както се изрази Хари, той и колегата му Томас Уейд белеха мандаринската политика пласт по пласт, сякаш чистят гнил лук.
