Щом осъзна, че нападателите се мъчат да се доберат само до него, на Рандъл му стана много по-лесно да се защитава. С грациозност и бързина той скочи на крака и отстъпи назад, преценявайки броя и уменията на противниците си. Зърна Хари Паркс, свит уплашено зад стола си; генерал Нейпиър пък се шмугна в сенките. Сър Хоуп се взираше в мрака с изваден пистолет в очакване от тъмното да се появят още нападатели.
След като се увери, че са останали само двама убийци, Рандъл нанесе заден ритник с извъртане и с лекота повали първия нападател. С ослепителна скорост заби юмрук в гърлото му и смачка дихателната му тръба. После го сграбчи за глезена и го хвърли по очи в огъня, при което неуспелият убиец запищя, мъчейки се да си поеме дъх сред горящите въглени.
Някои от британските офицери бяха останали по местата си, втрещени от разиграващата се пред очите им битка. Рандъл бавно заобиколи отляво единствения останал нападател, като в същото време оглеждаше мрака, за да се увери, че няма да бъде изненадан. Лорд Елгин още лежеше по гръб на земята и се мъчеше да се оттласка по-надалеч с крака.
Рандъл приклекна под носещото се към него хоризонтално острие и отстъпи, когато противникът замахна за втори път. Избегна с лекота острата стомана, ловко се озова зад нападателя и му приложи сложна душаща хватка. Направи рязко движение, врагът на убиеца изхрущя и той падна мъртъв в краката на лорд Елгин.
Никой британски офицер не беше виждал досега подобни бойни умения.
Лагерът изглеждаше абсолютно неподвижен с изключение на танцуващите пламъци на огъня. Тримата убийци бяха мъртви и лежаха по лице. Единият тлееше в огнището и вонята на опърлена коса изпълваше ноздрите на всички.
Сър Хоуп изтича в палатката си и след малко се появи със сабя в ръка.
Хари Паркс нервно отиде до лорд Елгин, следван от генерал Нейпиър. Двамата изправиха на крака британския главнокомандващ и му помогнаха да седне на стола на Хари.
- Добре ли сте? - попита Рандъл лорд Елгин, но едрият мъж сякаш беше изгубил дар слово.
Хари нервно огледа лагера.
- Откъде знаете да се биете така, по дяволите? - попита той.
- Опитвах се да защитя лорд Елгин - отвърна Рандъл, избягвайки въпроса.
- Никога не съм виждал подобно нещо - каза Нейпиър.
- Благодаря, момчето ми - най-сетне се обади лорд Елгин и се закашля, за да изчисти гърлото си от прахта. - Поне ти ми се притече на помощ. Това е повече, отколкото мога да кажа за другите. - Той погледна към Хари Паркс. - Донеси ми коняк, Хари. И един за господин Чен. Той заслужава уважението ни след тази проява.
Лорд Елгин добре си даваше сметка, че целта на убийците беше Чен. Явно той наистина беше ценен - и Цин го знаеха. Хари Паркс си мислеше абсолютно същото - щом Цин искаха Рандъл мъртъв, значи си заслужаваше да го запазят жив.
- Желаете ли да се погрижа и за нещо друго? - прошепна Хари в ухото на лорда.
- Само за коняка, Хари - прошепна в отговор Елгин.
Пенджабски войници с пушки влязоха на бегом в лагера и заеха позиции, обърнати навън, за да защитят британските командири.
Рандъл се загледа в телата на мъжете, които бе убил току-що. За първи път отнемаше нечий живот. Искаше да изпитва съжаление за стореното, но колкото и да бе странно, чувстваше се само изпълнен с енергия. Той беше по-силният - а по-силните побеждаваха. Убийците несъмнено бяха изпратени от Сенге Ринчен, осъзна Рандъл. И сигурно се бяха промъкнали в лагера като безлични кулита след победата при крепостта Уей. Най-лошите му кошмари като че ли се сбъдваха - Сенге Ринчен беше мутация на историята и нападението на убийците го доказваше. Докато монголският господар не паднеше мъртъв, бъдещето щеше да бъде несигурно.
- Сенге Ринчен е изпратил убийците - каза Рандъл. - Опитва се да се подиграе със силата на Британската империя. Надсмива се над самата кралица Виктория. Трябва да бъде убит, ако искате да наложите договора от Тиендзин. Докато е жив, Цин ще вярват, че имат шанс да прогонят вас и хората ви от тази страна.
Засега лорд Елгин беше готов да го подкрепи.
- Британската империя не ще отстъпи пред никого - гордо заяви той. - Независимо дали пред нас се изправя монголски господар или Синът на небето, ние ще победим. - Той посочи небрежно към труповете. - Разкарайте този боклук. И отрежете главите им, преди да ги погребете. Една яма за телата и една за главите.
Рандъл потръпна, когато чу нареждането. Китайците вярваха, че ако тялото и главата не са погребани заедно, душата не може да започне задгробния си живот. Това беше начинът на лорд Елгин да се изсмее последен.
