Замислих се за Дейвид Рийс и невероятния му подход към живота. Неговата способност да се смее служеше не само на него, но и на всеки около него, включително на мен. Успокоих Джейсън, че със сигурност се е справил с месечната си задача.
Докато двамата с Джейсън излизаха от офиса, Дейвид спря, обърна се и каза:
— Господин Хамилтън, исках само да ви кажа, че вратовръзката ви е фантастична.
Докато му благодарях за комплимента, се усетих, че за втори път ми прави този номер. Чувах как двамата с Джейсън се смеят чак до асансьора. Госпожица Хейстингс също се смееше.
— Е, какво толкова смешно има? — попитах накрая.
— Ами, вратовръзката ви наистина е хубава — отговори тя.
За да виждат в бъдещето, мечтателите се нуждаят единствено от вяра.
Има дни, в които сякаш физически усещаш, че ще се случи нещо изключително. Друг път необичайните неща в живота идват изневиделица. Докато чаках Джейсън Стивънс да пристигне за редовната ни среща, която щеше да сложи началото на още един месец на открития, аз гледах през прозореца на своя офис небето над Бостън и си мислех за Ред Стивънс. Трудно е да осъзнаеш загубата на приятел, когато през цялото време си заобиколен от толкова много неща, свързани с него. Има хора, които оказват такова голямо влияние в живота ни, че почти се превръщат в част от нас. Такова беше влиянието на Ред Стивънс върху мен, както и върху много други.
Вярно, че много пъти ми се искаше да вдигна слушалката и да чуя плътния глас с тексаски акцент. Но някак си знаех, че добрите неща, които Ред Стивънс беше внесъл в живота ми, никога нямаше да ме напуснат.
На големия екран пред нас се появи лицето на Ред. Той наистина беше велик човек и величието му се бе проявило във всяка област на живота. Сега той се опитваше да предаде това величие на своя племенник.
— Джейсън, докато си седиш там, искам да отделя няколко минути, за да благодаря на господин Хамилтън и госпожица Хейстингс, че се съгласиха да ръководят този едногодишен проект. Надявам се осъзнаваш, че когато получиш големия подарък, който съм планирал да ти оставя, това в голяма степен ще се дължи и на усилията на моите скъпи приятели Теодор Хамилтън и Маргарет Хейстингс.
Ред изглеждаше толкова истински на големия екран, че ми се искаше да му отговоря, че за мен е радост да правя това за него. Знаех, че няма смисъл — вътрешно бях убеден, че той е знаел, че ще бъда доволен от неговия избор именно аз да придружавам Джейсън в неговата одисея.
— Джейсън, този месец ще научиш нещо за един дар, присъщ на всички велики мъже и жени — дара на мечтите. Мечтите са същността на живота — не такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Мечтите се раждат в сърцата и умовете на много специални хора, но плодът от тях става реалност, на която се радва целият свят.
Може би не ти е известно, че Теодор Хамилтън е познат като най-добрия адвокат в страната. Зная, че когато се запознахме, той си мечтаеше да достигне това ниво, а вече петдесет години живее в мечтата си. Преди да стане реалност, мечтата му се бе сбъднала в неговото сърце и в неговия ум.
Помня как бродех из блатистите местности на Луизиана и мечтаех да стана най-големият петролен и животновъден магнат в Тексас. Тази мечта до такава степен се срасна с мен, че когато постигнах целите си, все едно се прибрах в своя дом, който никога преди не бях виждал.
Докато се опитвах да формулирам съдържанието на своя последен подарък за теб, аз се опитвах да преценя кой от всички дарове е най-специален. Ако трябваше да избера един от тях, мисля, че щях да избера дара на мечтите, тъй като те ни позволяват да видим живота така, както може да бъде, а не както е. Поради това си свойство дарът „Мечти“ ни позволява да отидем и да вземем всеки от другите дарове на живота.
Ред спря за няколко секунди, сякаш за да събере мислите си. После продължи:
— Джейсън, най-добрият начин да те въведа в света на мечтите е да те запозная с някои мечтатели. Познавах много такива. Винаги съм смятал приятелството си с тях за истинско съкровище.
Един от първите истински мечтатели, който срещнах в живота си, имаше увлечението да създава места и неща, които да събуждат въображението на хората. Тази негова страст не го напусна до последния му ден. Разбира се, той също имаше разочарования и провали, както и много одумници. Но всеки път, когато се виждахме или говорехме, той имаше някакъв нов проект, за който да ми разкаже. Имаше навика да си прави огромни „табла на мечтите“, които окачваше на стената. На тях рисуваше плановете на своите проекти.
Помня, че когато легна на смъртно легло, накара да прикрепят на тавана в болничната му стая плановете на последния му проект. Така можеше да продължи да се взира в мечтата си и да я дооформя в ума си.
