Първия ден отидох до супермаркета и си намерих място за паркиране на първа линия. Тъкмо слизах от колата, когато забелязах възрастно семейство, което си търсеше място. Отстъпих им моето и паркирах в дъното на паркинга.
Джейсън ме погледна за одобрение. Аз кимнах и казах:
— Продължавай.
— На втория ден бях в центъра и заваля силен дъжд. Подслоних под чадъра си млада жена, която нямаше чадър. На третия ден отидох в болницата и дарих кръв. На четвъртия ден се обадих на един съсед, който ми беше казал, че трябва да си купува нови гуми, и му казах, че съм забелязал в един магазин изгодна разпродажба. На петия ден помогнах на възрастна жена да занесе покупките си до колата. На шестия ден се съгласих да гледам децата на една съседка, за да може да излезе с приятелки. На седмия ден отидох до Съюза на слепите и четох книги на ученици със зрителни проблеми. На осмия ден сервирах в безплатната кухня, а на деветия написах кратко писмо на приятел и му изпратих стихотворение. На десетия ден заведох децата на съседите на училище. На единадесетия помогнах на „Армията на спасението“ да опаковат и да преместят разни дарения. На дванадесетия и тринадесетия ден предоставих стая от дома си на ученици, дошли на обмен. На четиринадесетия ден помогнах на местна скаутска група да организира ежеседмичната си сбирка. На петнадесетия ден срещнах човек с изтощен акумулатор и му помогнах да запали. На шестнадесетия написах няколко писма под диктовката на хора в болницата. На седемнадесетия ден отидох в местния кучкарник и разходих в парка няколко от кучетата. На осемнадесетия ден подарих безплатните полети, които бях спечелил като редовен клиент, на една ученическа рок група, която искаше да отиде на фестивал в Калифорния. На деветнадесетия ден работих в местна социална служба и разнасях храна по домовете на възрастни хора и инвалиди. На двадесетия, двадесет и първия, двадесет и втория и двадесет и третия ден заведох заедно със скаутите на лагер група деца, които никога не бяха ходили на къмпинг и риболов. Аз също никога не бях ходил на такова нещо. На двадесет и четвъртия ден помогнах на местна църква за благотворителната им разпродажба. На двадесет и петия и двадесет и шестия ден работих на строеж с един от екипите на фондация „Подслон за човечеството“. На двадесет и седмия ден предоставих дома си на местна благотворителна организация за един от приемите им. На двадесет и осмия ден помогнах на един от съседите да почисти листата от двора си. На двадесет и деветия ден, ако щете вярвайте, помогнах в печенето на сладки за благотворителния бал на началното училище.
Тук Джейсън спря да изрежда. Не можех да повярвам, че е изпълнил задачата двадесет и девет поредни дни, а ще се провали на тридесетия. Най-накрая с безпокойство го попитах:
— А тридесетият ден, Джейсън?
Джейсън се засмя и каза:
— Тридесетият ден е днес и бих искал да почерпя вас и госпожица Хейстингс с няколко от моите домашно приготвени сладки.
Джейсън бръкна в торба, която не бях забелязал в краката му, и подаде на двама ни по няколко сладки. Аз почувствах облекчение, че Джейсън е изпълнил месечното си задание. Опитах сладките и отговорих:
— Не е зле, но се радвам, че мечтата ти не се върти около печенето на сладки.
Всички се засмяхме, а Джейсън продължи цял следобед да ни разказва за хората, които бе срещнал и на които бе раздал част от себе си през изминалия месец. Аз пък си припомних как един малък дар може да бъде приет като голям.
Когато бленуваме за повече в живота си, трябва да размишляваме за това, което вече имаме. Така често ще открием, че животът ни вече е пълен до преливане.
Когато Джейсън пристигна за поредната ни месечна среща, аз все още се чудех как е намерил достатъчно дарове в себе си, които да раздава в продължение на тридесет дена. Мислех си за всички уроци, които бяхме научили, и си припомних факта, че имаме само още няколко месеца до Последния подарък на Ред Стивънс за Джейсън. На този етап имах чувството, че всяка малка грешка може да провали цялата работа. С изпълнението на всяка следваща задача мисля, че и аз, и Джейсън чувствахме удовлетворение, но в същото време осъзнавахме, че вече имаме за губене повече, отколкото предния месец.
Мисля, че когато с госпожица Хейстингс и Джейсън се събрахме около масата в конферентната зала, и тримата нямахме търпение да видим какво ни е приготвил Ред Стивънс. Госпожица Хейстингс пусна записа и пред нас се появи познатият образ на Ред.
— Здравейте всички, поздравления за Джейсън и благодарности за господин Хамилтън и госпожица Хейстингс.
Тогава Ред Стивънс намигна с дясното си око — жест, който ме бе развеселявал повече от петдесет години. Това единствено намигване означаваше за мен цял набор от емоции и не очаквах да го видя отново след погребението му.
