Веднъж в болницата го посетил репортер, но приятелят ми бил толкова отпаднал, че едва говорел. Затова направил място на репортера и го помолил да се опъне до него на леглото, за да могат двамата да гледат плановете на тавана, докато той му споделял мечтата си.
Репортерът бил много трогнат, че някой може да е толкова фокусиран върху мечтите си, макар и изправен пред сериозна болест. Той приключил с интервюто, казал довиждане и напуснал болницата.
Приятелят ми починал същия ден.
Сега не пропускай поуката. Човек, който може цял живот да поддържа изгаряща страст за своите мечти — дотам, че да ги споделя на смъртното си легло — е щастлив човек. Моят приятел и за миг не изпусна от погледа си своята мечта. Тя продължи да расте. Когато част от мечтата му се осъществяваше, пред него изникваше нова — по-голяма и по-велика.
Приятелят ми действително научи много хора как да мечтаят и да си представят света по-добър. Казваше се Уолт Дисни.
Но нека те предупредя: твоите мечти за твоя живот трябва да са си твои. Не може да принадлежат на някой друг, освен това трябва да не спират да растат.
Имах и друг приятел, чието име едва ли ще ти е известно. Той казваше, че мечтата му е да работи здраво и да се пенсионира на петдесет. Беше работяга и постигна успех в бизнеса си. Той не се отказа от мечтата си да се пенсионира, но нямаше нищо предвид за после.
На петдесетия му рожден ден се събрахме с няколко приятели да отпразнуваме повода, както и пенсионирането му. Ако мечтата му беше добре подбрана, това трябваше да бъде един от най-щастливите му дни. За жалост целия си живот като възрастен той бе прекарал под знака на своята професия. Тя беше основният му източник на гордост и удовлетворение. Когато на сравнително ранна възраст се оказа фактически безработен и вече нямаше професия, която да го води, той се изправи пред безсмислието на живота „в пенсия“. Цял живот беше чакал този момент, но изведнъж се оказа, че той не му доставя очакваното удоволствие.
След месец този мой приятел се самоуби.
Разликата между мечтателя, който до последния си ден бе изпълнен с енергията на своите мечти, и мечтателя, чиято цел се разминаваше с характера му дотолкова, че стигна до самоубийство, би трябвало да ти е ясна.
Джейсън, важно е мечтите ти да са си твои. Няма универсални мечти. Твоята мечта трябва да пасва на твоя характер, да расте и да се развива заедно с теб. Единственият, който е длъжен да се вълнува от твоята мечта, си ти самият.
Ред Стивънс спря за момент, прокашля се и сякаш насочи мислите си в друга посока. Най-после продължи:
— Джейсън, искам този месец да започнеш да опознаваш дара „Мечти“. Представи си, че всичко е възможно. Направи си списък на всичко, което би искал да постигнеш, да бъдеш и да притежаваш в живота. После започни да подреждаш нещата според това, доколко те вълнуват.
В края на месеца искам да съобщиш на господин Хамилтън няколко от своите мечти. Тук няма верни и грешни отговори, а и не забравяй, че твоите мечти ще растат и ще се развиват с годините. Още по-важен от мечтите е самият процес на превръщането ти в мечтател.
Желая ти живот, изпълнен с приятни мечти!
Образът на Ред Стивънс изчезна и Джейсън остана няколко секунди с поглед, впит в сключените му на масата ръце. Най-накрая каза:
— Никога не съм мислил какво искам да направя с живота си. Винаги съм смятал за достатъчно просто да си живуркаш ден за ден.
Станах и докато се насочвах към вратата, казах:
— Джейсън, моментът е напълно подходящ да започнеш да мечтаеш, а по-добър учител в тази област от Ред Стивънс няма да намериш. С нетърпение ще чакам идването ти в края на месеца.
Излязох от конферентната зала и оставих Джейсън насаме с мислите и (надявах се) мечтите му.
Никога няма да забравя деня след малко повече от три седмици, в който Джейсън Стивънс стоеше от другата страна на бюрото ми и разказваше какви са дългосрочните му мечти. В началото говореше бавно, но после доби смелост.
— Ами, в началото списъкът с нещата, които искам да направя, да стана или да притежавам, беше доста дълъг. После обаче осъзнах, че всички те не бяха истински мечти, а просто неща, които можех да направя начаса. Просто досега не съм им отделил никакво време и внимание. Когато се замислих за Уолт Дисни, стигнах до няколко извода.
Джейсън спря за момент. Погледна госпожица Хейстингс, а после отново мен. Имах чувството, че търси подкрепа. Госпожица Хейстингс му се усмихна и кимна, което явно го насърчи и той продължи:
— Бих желал някак си, по някакъв начин, да помагам на младежи в неравностойно положение да живеят стойностно. Не говоря само за бедни младежи, а изобщо за хора, които не са проумели каква сила, мотивация и ценностна система трябва и могат да имат, за да живеят пълноценно. Искам да правя за други младежи това, което моят чичо направи за мен.
Госпожица Хейстингс плесна с ръце и възкликна развълнувано:
— Джейсън, това е чудесно! Не виждам по-добър начин да използваш живота си.
Джейсън ме погледна и попита:
— А на вас звучи ли ви добре?
Аз се усмихнах и отговорих:
